Бях в Богота и чаках да дойде една моя приятелка. Бях влюбен, беше преди много-много години. Чаках цели три дни. Бях гладен, но не смеех да изляза за храна, да не би тя да дойде, а мен да ме няма. И тогава, на третия ден се почука…
Спуснах се по стария коридор, но вън на слънчевата улица нямаше никой. Само една пеперуда отлиташе.
(Питър Кери)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. Там, някъде, където Вселената свършва и от всеки
    край започва начало,
    на своята малка планета-джудже, живее момиче – нежно и бяло.
    Звездна принцеса, невинно дете с дълбоки очи и нежно сърце.
    Пеперуда наричат я всички звезди и нощния вятър нейното име шепти . . .

    Panayot (predi 5 godini)

    P.S: Редовен твой читател (също от Агенция „Митници“, но в Пловдив :) ) и състудент. Успех Йовко! Във всичко!

    Отговор

  2. Хей! Здравей… светът бил малък… или поне Интернет :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо