/ Лично

Приятели

Нека търсим, както търсят тези, на които е съдено да намерят, и да намерим, както намират тези, на които е съдено да продължат да търсят. (Свети Августин)

Едва сега усещам колко съм уморен… Прибрах се вкъщи, шофирайки почти на автопилот. Влязох под душа и дълго стоях под водата – струята беше гореща, но ме мързеше да я регулирам. Предпочетох да свикна с температурата и…

Мислех си за отминаващия weekend – за OpenFest, за всичко, което се случи и някак още ми е трудно да го осъзная в детайлите му. Струва ми се, че живях в един друг свят през последните два дни. Eдин свят, в който се чувствам себе си, заобиколен с неща и хора, които ценя и които ме интересуват. Бях щастлив – навярно не ми личеше (обикновено не ми личи), но тези дни бих подредил сред най-щастливите в живота си.

Направихме го! За мен OpenFest 2004 беше най-истинската конференция, в която съм участвал. Не защото беше особено различна, не защото беше супер лъскава или специална, а защото беше направена от сърце и с истински feeling. Синхронът ни беше уникален – винаги някой беше там където се очакваше – при микрофона, сред публиката на трибуната, нямаше разпределени отговорности, но всички следяха всичко и когато трябваше да се донесе микрофон, просто някой се появяваше и го донасяше, когато друг трябваше да притича в другия ъгъл просто притичваше, сякаш просто десетина-петнадесет души бяхме на една вълна и мислехме синхронно… Усещането може само да се почувства, няма как да го преразкажа.

В края на миналата година се бях отчаял, че ССС не може да заработи, а се оказа, че просто е трябвало да мине малко време и да се наместят зъбните колелца. В тази си форма ССС всъщност вече може много повече – на практика обезсмислихме правилата, документите си и стратегията си, просто защото поне за OpenFest 2004 постигнахме хармония, която ни позволи за решаваме проблемите с кимване. Наистина го направихме – не феста, постигнахме този синхрон, който те кара да се чувстваш гот. Нещо като особен вид магия… А с тази магия можем да продължим напред и да сътворим чудеса…

Жоро Чорбаджийски, Васил Колев, Григор Гачев, Бобсън, Роси, Славка, Sebastianz, Сашо, Ицо Еринин, Румен – всички дадоха всичко от себе си. Толкова ентусиазъм, толкова хъс… Спомних си Григор, който на една от срещите на ядрото в офиса на Роси каза „Не помня колко отдавна не съм виждал шепа хора да правят нещо заради една идея“. Щастлив съм, че ги познавам! Това са едни от най-сърцатите хора на света. А сигурен съм, запалихме някои искри и сред гостите в залата. Сториха ми се доволни…

Адски съм уморен, но всичко това имаше смисъл. Толкова много, че утре някак си денят ми ще е празен.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Приятели
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell