Снощи се видях с Калоян. Ако не се броят кратките една-две срещи между другото през последната половин година – не го бях виждал откакто ми гостуваше в предишната квартира. Беше с малкия, а по-късно към нас се присъедини и Елена. Имах нужда да си побъбря с него – и за Debian, и за FSDL.org, и за ССС, и за маловажните дреболии от ежедневието дори – въпреки, че определено не бях в най-разговорливия етап от живота си . Имах нужда от приятелския поглед върху нещата около нас…

По пътя от Младост до къщи си мислех, колко ми липсва приятел като Калоян в София. С Генко в Пловдив се виждам все по-рядко и за кратко. Университетския ни кръг отдавна отиде в миналото – причините са ясни – жени, чужбина, трудно ежедневие… А многото познати трудно заменят дори един истински приятел. Всъщност понякога по-скоро уморяват с формалното си присъствие или отсъствие…

Докато паркирах пред блока май стигнах до някаква част от есенцията за усещането за приятелство. Само с истински приятел можеш да се чувстваш наистина съвсем като себе си…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *