Промяната

The greatest trick the Devil ever pulled was convincing the world he didn’t exist.
– The Usual Suspects

В живота на всеки човек се появяват както екстремуми на активност или емоционалност, така и такива на пасивност, умора и сивота. Вероятно няма как да избягваме нито едното, нито другото, без значение дали ни се иска или не. Когато обаче нещата твърде много се скупчат около тебе и жонглирането с тях се превърне в бреме или когато твърде много задълбаеш в някакво блато, за да имаш шанс да изплуваш ти е нужна промяна, откъсване… възможност да се огледаш и прецениш струва ли си. Кое си струва? Докога си струва…

Хаосът обикновено е уморителен, но често е само привиден – логиката зад хаоса често е очевидна, стига да имаш глътка въздух да я осмислиш. Глътка, която не винаги можеш да си позволиш. Спомням си краят на един от любимите ми филми – „Обичайните заподозрени“ – там героят на Кевин Спейси казва една реплика, към която често се връщам напоследък, а именно, че „… хаосът е велика система – но за да я проумееш трябва да я гледаш отдалече“. Не можеш да намериш изхода, ако не спреш, не се погледнеш отстрани и не помислиш къде може да е той…

За рожденния си ден реших да си подаря голяма промяна. Промяната, за която съм живял досега. Време е… И „обятията“ на Матрицата и прегръдката на Дявола, дето уж не съществувал, напоследък ми дойдоха в повече. А и дори само мисълта за промяна действа адски свежо и ободряващо…