Прозявки в мъглата
Днес нещо бях в меланхоличен режим. И денят ми мина така. Посвърших доста работа – и лична и служебна. Денят беше пълноценен, но го започнах летаргично и го завършвам така.
Преди малко, откарвайки Пейо до неговото обиталище, си се прозявах в колата, напук на опитите му да води с мен смислен разговор. София беше притихнала, улиците празни, спускаше се мъгла… За първи път от много време насам изпитах истинско удоволствие да шофирам. Тиха и дори топла вечер, музиката на Jazz FM… кеф… А и кротичкия разговор с Весо ме върна в спомените за романтичните времена по замисляне на нови предизвикателства. Само дето в нашия случай спомените не вършат особена работа, а предизвикателствата са си налице.
Май наистина тази година ще се бачка здраво във всички посоки. Какво пък – няма лошо, особено ако посоките са тези, за които все си мечтаеш…
Отключвайки вратата, вкъщи ме посрещна различна топлина – такава мека и равномерна, ambient, джазова… каквато само наличието на парно може да сътвори. Мда, пуснали са абонатната станция на входа – вече си имаме парно. Хубав завършек на лежерния ден…
