В края на месец юли този блог ще престане да съществува по начина по който го списвах досега. И това няма да бъде поредният нов външен вид, а концептуална промяна, която има за цел да направи нещата по-фокусирани върху темите, които ме вълнуват истински и ги усещам като повече мои от останалите. Една от причините да го направя е непрекъснатия ми стремеж да експериментирам и търся – себе си, нови неща, нови познанства… Мисля, че търсенето е това, което провокира у всички нас любопитството към живота. Умираме тогава, когато се откажем да търсим…

Друга причина е умората от класическия блог формат. Започнах през 2003-та година. Пет години по-късно е нормално да имам някакви обобщени впечатления и виждания какво и кое през това време беше полезно за мен, за публиката ми, кое ми струваше усилия, които са си стрували, и кое беше напразно. През цялото това време се опитвах да наложа формулата на личния блог като виртуален дом – нещо като малък виртуален мезонет, където на отворен прозорец при залез слънце си поканил шепа приятели на чаша ароматен бърбън за кротък разговор за нещата от живота. Ще продължа да развивам тази концепция. В новия yovko.net ще има нарочно виртуално „диванче“ за гости и приятели.

Като казвам, че съм се уморил от класическия blogging спорт, това не означава, че yovko.net престава да бъде блог – напротив. Теоретично ако не се вгледаш под повърхостта може и да не забележиш революции. Ще продължа да използвам WordPress – най-добрата blog-платформа съществувала някога – старото съдържание ще си остане такова каквото е и на същото място – даже ще има чести ретроспективни референции към него по начин, който съм избрал като технология, но още не съм измислил как да го нарека с кратко и точно название… RSS-емисиите ще продължат, разбира се. Архивите ще се постарая да бъдат по-достъпни и прегледни, зная че има проблем с тях – благодаря за съветите и идеите, които няколко души ми изпратиха по email, но наистина се оказва предизвикателство да организираш по най-добрия начин трупано няколко години съдържание.

За днес стига толкова… В няколко поредни поста ще разказвам за част от идеите си, които ще пусна в действие в началото на август. Тези постове ще започват с Quo Vadis в заглавието – Сенкевич ще ми прости плагиатството… И ще представят по една от темите, обособени като познатите досега WordPress-категории. Днешната трябваше да бъде за онова, което не се вписва в категории, за това отвътре, което ме накара през 2003-та година да започна този блог. Наричаше се daily, защото трябваше да бъде непретенциозна и ежедневна категория – за всичко, което не се побираше другаде. Истината е, че много от нещата, които ме караха да съм истински жив през тези пет години се случиха да бъдат разказани в Daily.

От известно време насам и за кратко Daily се превърна в In Utero – заглавието на един от любимите ми албуми. Имам няколко такива, които харесвам много, но слушам рядко. В In Uterо, която занапред ще се нарича Отвътре ще продължа да пиша за себе си, нещата които са важни за мен или просто не пасват никъде другаде. Моите възприятия не намират конфликт в това. Личната ми орисия е често нещата, които са важни за мен да не пасват наистина никъде… или да звучат твърде… daily :-)

To be continued…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. С любопитство очаквам да видя промените в блога, за които говориш:)

    Така или иначе, винаги те чета с удоволствие, и ще се радвам да мога да продължа да чета, независимо от това, как се казват категориите, в които пишеш…

    (А това за бърбъна на залез… прозвуча много хубаво… което ми припомни, че още не съм (сме) ти досаждали на гости в новия ти удобен дом… може би някой ден, на залез ;-))

    Отговор

  2. Така е Мишел… в началото на есента ще стане една година, а аз още не съм полял официално къщата. Но така е – като се занимавам с подкарването на суперкомпютри вместо да снимам и да организирам купони :-) Ще се поправя…

    Отговор

  3. А, ми ще го поправим това… Един ден ще полееш и къщата, и тогава може да стигнем до бърбъна на залез слънце и всичко останало:)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо