Раздяла

Преди малко по-малко от две години направих категорична стъпка от филмовата към цифровата огледално-рефлексна фотография. Преди това бях поснимал година и нещо с междинка (Panasonic Lumix FZ-10). Днес се разделих и с първото си цифрово DSLR тяло – Nikon D70s. Замина да служи (като репортажен апарат май) нейде из територията на колегите от Капитал или Дневник. Предполагам, че ще го прави вярно, както две години ми служеше и на мен.

Пустата мания по хубавата стара Nikon-ска оптика в крайна сметка ме провокира да обновявам играчката. Вчера си признах на Жоро, че и аз като онзи дето си купил костюм, защото си намерил копче, реших заради две-три легендарни стъкълца (от които имам само едното към този момент от време) да се сдобия с тяло, с което мога да ги използвам по-лесно. За жалост само профи телата на Nikon вършат тази работа. А малкото братче на D2X ме съблазнява откакто се появи на хоризонта. Надявах се, че D200 ще поевтинее с времето, но ми омръзна да чакам. За повече от година дори не мръдна даже с малко. А и за какво ли – прекрасно тяло просто. От друга страна цената в България е съвсем близо до щатската. Ура за такава ценова политика… Apple – поучете се!!

Та сега съм малко осиротял – не, че съм снимал нещо от почти месец, но усещането да нямаш тяло в чантата никак не е приятно. Май ще извадя от праха лентовото докато събера парите за новичко D200. Надявам се до няколко дни, ако всичко се движи по план. Засега имам само половината, а ако разкарам и стария лаптоп даже може и с мечтаната Tokina 12-24/4 да се уредя. В крайна сметка другия месец имам рожден ден – на Христовата възраст вече отиват приятни и успокояващи подаръци.

P.S. На някой да му трябва T40?

P.S.S. Лаптопът вече е продаден…