Вече осми месец водя редовна коментарна рубрика всяка седмица в българската версия на BusinessWeek. За някого това вероятно би било чест, за мен беше ангажимент, към който се отнасях сериозно. Днес обаче реших да изоставя този ангажимент по ред причини. Открих, че ми е трудно да пиша по график. Справях се, но това ми костваше известни усилия. Не ми се нравеше и понякога непрецизната редaкция на текстовете ми след като виждах материалите си на хартия. Свободата на блогър има малко общо с това да пишеш за конвенционална медия. Не че и преди не съм го правил, но беше епизодично, а не регулярно. Другата причина (основната всъщност) бе несъответствие между моите разбирания за точно изпълнение на договорките и отсрещната проява на прецизност. Третата, че никога не се почувствах част от тази редакция. Всъщност като се замисля дори не познавам хората. А за мен тимът е важен…

Няма да престана да пиша тук-там със сигурност. Най-близкият ми следващ ангажимент ще бъде специализираното ИТ приложение за софтуер, която вестник „Капитал“ ще пусне в края на септември, в списването на което имам частично участие. Вероятно пак ще се съглася да пиша за някое издание по-редовно някой ден, когато и ако се появи интересно предложение, надявам се обаче да бъде от редакция, с която туптим в еднакъв ритъм и имаме сходни усещания за подхода към поетите си взаимни ангажименти.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Нови раздели = нови срещи :-)

    Успех, където и да пишеш!

    Пък аз очаквам да те чета най-вече тук, на страниците на блога ти… :-)

    Отговор

  2. Споделям очакванията на Michel. Аз също, очаквам да чета интересни неща тук :).

    Относно BW, на мен лично никак не ми допадна това списание. Според мен, те разчитат основно на името си за да се продават, защото съотношението цена/качество никак не е на ниво. Поддържам идеята, че при писането, човек най-добре твори, просто когато му се прииска. По-план вървят много по-бавно и слабо. Така м/у другото, ще се радвам ако се появяват твои стати в списания като Manager, примерно :).

    Успех

    Отговор

  3. И аз, засега, те чета само тук и само електронно. Но да се надяваме, че за в бъдеще това ще се промени. Само ни дръж информирани къде и кога ще се появяват материалите :)

    Отговор

  4. Аз тук най-добре си се и чувствам :-)

    Отговор

  5. Българският редакторски екип на Business Week е все още млад и изглежда не е израстнал професионално. Предполагам затова си ги възприел като не особено прецизни и солидни в работата си.

    Преди години четях няколко седмични бизнес ориентирани (повече или по-малко) списания, като Business Week, Newsweek, Time, немското Spiegel. Сега чета изключително само едно – Economist.

    Защо стана така ли?

    Предполагам, че Economist е толкова успешно издание заради следната причина, която стои по-дълбоко от самото качество на техните анализи и писания, а именно че в същността си то е активистко списание, журнализъм с послание и силно мнение. Никой в изданието не крие това, напротив, издателите окрито обявяват, че са поддръжници на свободната търговия и фискалния консерватизъм.

    Обединени около тази идея, редакторите създават едно изключително кохерентно, единно и интегрирано списание. Разбира се, който иска да пише за Economist трябва да поддържа изначалните идеи на изданието. А събирането на съмишленици под един покрив е чудесна рецепта за сплотен екип. Дори ако си забелязал, нито една от статиите, дори редакторската, не са подписани – обяснението: „It is written anonymously, because it is a paper whose collective voice and personality matter more than the identities of individual journalists.“

    Убеден съм, че именно в това се крие разковничето на успеха на Economist пред другите списания, които поддържат политика на „обективност“ или пък просто са разнопосочни – ясна идентичост пред читателите и събирането на екип със сходни възгледи.

    От бизнес ориентираните издания на българския пазар има едно, което се опитва да емулира такъв стил – Дневник/Капитал.

    Колкото до списването на тематична колонка седмично – наистина не е лесно, тъй като за всяко издание трябва да бъдеш захранван от стимули и събития за писане – а те си имат собствен такт :)

    ПС: Аронията вече е набрана, изпратена и дори направена на желета и сладка :) Утре заминавам за седмица за Созопол при леля Катя. Видях, че на Аполония ще има фотографска изложба на Canon България – http://www.apollonia.bg/programitem.php?lang=bg&id=101

    Отговор

  6. Завиждам – грозна, черна завист ме завладява!… А аз ще боядисвам!…

    Отговор

  7. Хей, не съжалявай, това са бели кахъри! Аз какви работи съм изпускал… като например какви жестоки гаджета или пък дори да отида на собственото си дипломиране :) Но поне не се сърдя никому, защото за тези неща сам съм си виновен :)))

    За компенсация следващият път като се видим ще ти дам едно сладко с българска арония и етикет „Made in Switzerland“… или нещо подобно :)

    Ако все пак решиш да прескочиш до Созопол – при леля Катя винаги има свободни стаи за нейни хора :)

    Аз самият нямах намерение да ходя точно сега – заради шумотевицата, но тя ме сръчка по телефона, че искала да ме запознае с някаква фина девойка. Така че утре с моята братовчедка Ели заминаваме…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо