Размисли от четвърти-пети функционален тип

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Един мой познат скоро ми разказваше принципа му за трите пирона. Слагаш си една дъска с три забучени с острието нагоре пирони. Като ти се изсипят двадесет души и все искат нещо за вчера ти просто записваш задачките и исканията – всяка на отделно листче и ги нанизваш на първи пирон. Обаче не правиш нищо! След 2-3 дни тези, които са най на зор пристигат да те питат какво правиш по техния проблем. Техните листчета ги преместваш на втори пирон и пак нищо не правиш. След още известно време от тях все някой притичва много под пара – и него го местиш на трети пирон. Та неговия принцип беше: „Аз работя задачи само от трети пирон!“.

    Сигурен съм, че тази методология ще ти хареса, а и е open source ;)

    Иначе сериозно – няма ръководство – чувството за организираност е само чувство. Ама наистина… Ако правиш нещата по своя начин, в своя стил и скорост ще се чувстваш комфортно, подредено и гот… Така, че подреди си усещанията…

  2. Казано честно – направо ти завиждам, че можеш да бъдеш организиран. На мен някак си не ми се отдава. Като гледам – занимавам се с много по – малко неща отлколкото ти и пак не ми стига времето…
    Я кажи къде е тайната… къде е ръководството…

    Успехи

  3. Ами не – човекът съвсем не е сисадмин – а пък и това е инспирирана мъдрост от един негов учител – канцеларски плъх ;)

  4. Не си прав за цинизма, според мен.

    Светът не е нито романтичен, нито неромантичен. Няма как да бъде какъвто и да било от сорта. Романтични или цинични можем да бъдем единствено ние. И ние сами си избираме какви да сме, с постъпките си.

    Същото, по друг начин: Цинизъм, алтруизъм, зло, добро – всички те съществуват реално. Носейки се из обединената мозъчна маса на човечеството като амеби в праокеана, като вируси из компютърна мрежа. И, както вирусите, са заразни – когато срещнат нова територия, се опитват да я завладеят. Борят се за нашите личности, за да живеят в тях – точно както личностите ни живеят в телата ни.

    Резултат: Ако Х те тормози, ти предстоят две съвсем отделни схватки – една с Х, и още една със злото. С Х е лесно – биеш го, идва му акълът. Но другата схватка, със злото, я печели то. Завладяло е още малко от територията, която си ти… Ако имаш начин да спечелиш тази схватка, ще ти е по-лесно и с другата. (А често има как да спечелиш и двете, въпреки че не винаги е очевидно.)

    В твоя случай Х е абстрактен, статистическото лице на реалността. Затова схватката с него можеш да спечелиш само чрез другата схватка, тази с цинизма.

    Поне аз мисля така.

  5. Прав си, как да отрека, но съвсем не е лесно да си великодушен, когато това великодушие глупаците приемат за отстъпчивост или направо тяхна победа…

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: