Разни-разнообразни
Вчера беше първият ми работен ден с Mac вместо PC. Макар фирмата да осигурява за всеки служител приличен преносим компютър реших да използвам своя личен MacBook и за служебни цели. Така мога на една машина да имам личните си неща плюс фотографските върху Mac OS X, колкото си искам Linux-и за всичко, с което имам нужда да експериментирам във виртуални машини, и още една такава за служебните неща под Windows, от които остана само една единствена програмка за да се обезсмисли използването на прозоречната OS изобщо. Надявам се и това време да настъпи скоро. Сега личните ми и служебните ми неща са на различни виртуални екрани и превключвам между тях, колкото пъти дневно се наложи с простичката комбинация от ctrl и лява стрелка. Голям кеф.
Макар и в българският офис да съм единствен, за щастие по света Mac community-то вътре в компанията е прилично по размери и много добре подредено.
Днес се събудих неприлично рано напук на плановете ми да се наспя. И реших да се занеса на мястото на срещата по-рано с идеята да изчета набързо днешния Капитал докато другите дойдат. Натъкнах се на някаква тълпа за кастинг за BigBrother пред НДК и в главата ми изгря идеята за първия кадър с цинично заглавие, но реших че не си струва акцентирането. За сметка на това обаче до пилоните имаше паркирано камионче, от което в абсурден безкраен зациклен запис BigBrother призоваваше да му се ходи на гости. Влудяващо, а за тези които живеят наблизо не знам.
Късно следобед отново минахме оттам. За кастинга имаше опашка отвън (което не искам да коментирам), а камиончето с безконечния запис пак проглушаваше ушите на минаващите. Ако живеех наблизо сигурно щях да подам оплакване. Това е повече от досадно и прекалено!
Преди обаче да седна в кафето се сетих, че в чантата си нося два филма за process-ване. Оставих ги в близкото фото, където ми казаха, че ще са готови утре. И само си представих как стояха на рафта поне месец, сега трябва да се връщам утре за да ги взема, след това да ги сканирам, а на всичко отгоре там има само тестови кадри на два обектива (единият е новия 14-24/2.8 на Nikon – реших да видя как е с филм). Реално си взех филмите готови още следобеда понеже се оказа, че пак минах оттам и бяха готови, но… на излизане от вратата на студиото се запитах защо ми е всичкия този гърч за да снимам на филм. Кефът не е пълен ако не си работиш всичко сам, а истината е че нямам нито време, нито търпение, нито условия, нито желание. Чудя се дали да не продам всичката си филмова техника и да приключа с този етап. Но ме свива сърцето само като си го помисля. А истината е, че единствено носталгията ме държи – все по-рядко и по-рядко посягам към филмово тяло.
