Вчера беше първият ми работен ден с Mac вместо PC. Макар фирмата да осигурява за всеки служител приличен преносим компютър реших да използвам своя личен MacBook и за служебни цели. Така мога на една машина да имам личните си неща плюс фотографските върху Mac OS X, колкото си искам Linux-и за всичко, с което имам нужда да експериментирам във виртуални машини, и още една такава за служебните неща под Windows, от които остана само една единствена програмка за да се обезсмисли използването на прозоречната OS изобщо. Надявам се и това време да настъпи скоро. Сега личните ми и служебните ми неща са на различни виртуални екрани и превключвам между тях, колкото пъти дневно се наложи с простичката комбинация от ctrl и лява стрелка. Голям кеф.

Макар и в българският офис да съм единствен, за щастие по света Mac community-то вътре в компанията е прилично по размери и много добре подредено.

* * *

Днес се събудих неприлично рано напук на плановете ми да се наспя. И реших да се занеса на мястото на срещата по-рано с идеята да изчета набързо днешния Капитал докато другите дойдат. Натъкнах се на някаква тълпа за кастинг за BigBrother пред НДК и в главата ми изгря идеята за първия кадър с цинично заглавие, но реших че не си струва акцентирането. За сметка на това обаче до пилоните имаше паркирано камионче, от което в абсурден безкраен зациклен запис BigBrother призоваваше да му се ходи на гости. Влудяващо, а за тези които живеят наблизо не знам.

Късно следобед отново минахме оттам. За кастинга имаше опашка отвън (което не искам да коментирам), а камиончето с безконечния запис пак проглушаваше ушите на минаващите. Ако живеех наблизо сигурно щях да подам оплакване. Това е повече от досадно и прекалено!

* * *

Преди обаче да седна в кафето се сетих, че в чантата си нося два филма за process-ване. Оставих ги в близкото фото, където ми казаха, че ще са готови утре. И само си представих как стояха на рафта поне месец, сега трябва да се връщам утре за да ги взема, след това да ги сканирам, а на всичко отгоре там има само тестови кадри на два обектива (единият е новия 14-24/2.8 на Nikon – реших да видя как е с филм). Реално си взех филмите готови още следобеда понеже се оказа, че пак минах оттам и бяха готови, но… на излизане от вратата на студиото се запитах защо ми е всичкия този гърч за да снимам на филм. Кефът не е пълен ако не си работиш всичко сам, а истината е че нямам нито време, нито търпение, нито условия, нито желание. Чудя се дали да не продам всичката си филмова техника и да приключа с този етап. Но ме свива сърцето само като си го помисля. А истината е, че единствено носталгията ме държи – все по-рядко и по-рядко посягам към филмово тяло.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Като започвах преди 3 години в IBM East Europe/Asia трябваше известно време да работя като контрактор, докато стане руския ми договор. Шефът ми ме посъветва да взема личния си лаптоп, докато се уредят всички формалности. За зла участ местното ИТ ме видя, че ползвам вражески HP :) и вдигна луд скандал на шефа, което го принуди да ускори бюрокрацията и да ми осигури Thinkpad за отрицателно време – още ми липсва…

    Отговор

  2. Ами твърде вражеска марка е бил личния ти лаптоп и в момент на пряка обтегната конкренция ;-) Иначе приятелката ми има раница HP за нейния личен ThinkPad (хе-хе) и всеки път като се наложи да и нося раницата се шегувам, че ми излизат обриви на гърба. Въпрос на усет е все пак, когато си в един отбор да си толерантен към него – дори за дребни неща като някакъв бранд. IBM излезе от този пазар на потребителски компютри така, че драма няма. Lenovo вече си е друга фирма. Освен това съм проверил – няма вътрешни правила или документи, които да забраняват използването на лична машина за служебни цели стига да отговяря на изискванията. Не беше нужно да го искам, но все пак имам и позволението на моя мениджър :-)

    Иначе като стар фен на IBM ThinkPad наистина тъгувам за него, но именно за IBM ThinkPad, какъвто вече не може да се купи (освен втора ръка).

    Отговор

  3. Е, Йовко, искрено ти завиждам! Не мога да се стърпя да не го кажа! :)
    В началото на годината и аз се двуумях дали да премина към Мак, въпреки че Мишинев ме навиваше упорито. Но не се престраших – виртуалните машини звучат много непознато и страшно за един архитект!
    Може би следващия компютър…

    Отговор

  4. Ами аз не мога да кажа, че съм минал на нещо. Понеже без поне три различни операционни системи едновременно наоколо май не успявам да живея, но… Мерси :-)

    А виртуалните машини понякога работят по-добре и от „реалните“ ;-)

    Отговор

  5. Преди малко попаднах на нещо по темата – виж отговора на Ben Kohen:

    http://archicad-talk.graphisoft.com/viewtopic.php?t=23744&highlight=

    Отговор

  6. Новия дизайн разцепва мрака, браво за избора :)

    Отговор

  7. Климбо, майтапа настрана, но аз направих сходен експеримент, понеже осезаемо ми направи впечатление, че Windows XP във виртуална машина е по-бърз от този на PC-лаптопа ми. С един и същи тест – Geekbench – и виртуалната машина е възможно най-близка по характеристики с реалния хардуер върху който доскоро се търкаляше служебния ми Windows – резултатите са любопитни…

    Реалното PC e ThinkPad T60 Core Solo@1,66GHz/2GB RAM и с Windows XP Pro (32-bit) – дава overall index от въпросния тест 1263.

    Виртуалната машина е конфигурирана с емулация на едно ядро и 1GB памет, като Mac-хардуера под нея е MacBook (ver. 4,1) с Core Duo@2,1GHz и 4GB RAM. Т.е. теоретичното едно виртуално ядро е по-мощно, ако допуснем, че се емулира едно към едно (което не е вярно на практика), а паметта е наполовина по-малко, понеже толкова ми е напълно ОК. Реално направих теста и с два пъти повече памет във виртуалната машина, което повиши резултата и още повече, но не драстично. Та резултатът като overall index e 3462 при виртуален Windows XP Pro (32-bit).

    Парадоксалното е че същият тест под Mac OS X – т.е. реалната OS на същия MacBook, върху която пускам виртуалните машини дава overall index 2804 с 32-bit тест, не съм плащал за 64-bit Geekbench понеже той е платен, а той би бил по-коректния, доколкото Mac OS X 10.5 e 64-bit платформа. Не съм сигурен и доколко е коректно сравнение на индекси от една OS с друга, съгласно идеята зад теста макар че това беше най-мултиплатформения тест, който намерих в мрежата и като замисъл би трябвало да е така.

    Това горе е достатъчно некоректно за сравнение едно с друго, понеже е малко като сравняване на ябълки с круши, но цифрите са интересни така или иначе. По прецизното сравнение би било сравнение на междинните резултати, които формират общия индекс – например целочисленото смятане, това с плаваща запетая и т.н., но това не е предмет на коментара ми. Реално би било интересно да пробвам Windows XP върху същия MacBook, но инсталиран директно без да е във виртуална машина, но да си цапам MacBook-а с Windows ми се вижда твърде гнусно за да си го позволя ;-)

    С две думи виртуалните машини не са толкова страшни и си работят добре – да не говорим пък колко лесно се архивират :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо