Reading vs. Writing

Default Featured Image

Дори написах „Искаш ли да се видим след работа?“ малко преди края на работното ми време днес и оставаше да натисна Enter, но… не го направих. Вместо това облегнах кутре на Backspace и го задържах докато курсора се върна в началото. Написах нещо шеговито за довиждане и реших да се прибера в къщи. Момичето бе толкова лъчезарно и мило с мен през цялата седмица, че се чувствам виновен, че толкова малко време и отделих покрай цялата лудница. Последното, което заслужаваше е да ме гледа днес на ръба на виталност на акумулаторите ми.

И понеже не се сещам за друго, което да е в състояние да ме измъкне от вкъщи точно днес имах два метода за relax – да продължа недовършената все още „Без лого“ или да си довърша нещо за личен кеф и удоволствие. Четене или писане. Избрах второто.

И понеже така и не си харесах елементарен, готин, семпъл софтуер за art-фото проект, реших да си го напиша. Не – не ща галерии… Речено-сторено – рекапитулацията е три XHTML template-а и четири PHP скрипта за два часа. И съм готов. Сега остава да си подбера снимките, които да пусна публично.

22 коментара

Leave a comment
  • Ех, ако знаеш колко пъти ми се е искало да съм успял няколко часа по-рано да преценя нещата както трябва и да си тръгна към къщи, вместо да си утоля егоистичната жажда да видя някого, натрапвайки съвсем негодния си за каквито и да било взаимоотношения вид…

    А колкото до избора между четене и писане – ти май си нямал предвид точно писане в смисъл на излагане на мисли в свързан текст, макар че на практика и това си направил в един момент ;) Но все пак – има хора, при които моментите на почти пълно изтощение и смъкване на повечето мисловни бариери (били те културни, догматични или просто лични) са точно моментите, когато те могат просто да започнат да пишат и да излеят това, което чувстват, в най-чист вид. Казвам ‘чувстват’, а не ‘мислят’, защото май тогава степента със съзнателното обрамчване и цензуриране на чувствата просто бива пропускана, и това е добре – или поне е добре в повечето случаи, когато искреното изливане на душата бъде разпознато и прието като такова от другата страна… На мен поне много ми харесва изборът ти в такъв момент да напишеш нещо – пък било то и простичко сборче скриптчета – в което по един или друг начин да изразиш самия себе си, вместо да се опитваш да четеш, без да можеш действително да вникнеш в смисъла. Разбира се, това е лично мнение, вероятно твоите причини са били съвсем други, но това е избор, който и аз от време на време съм правил – само че при мен качеството на резултата е варирало в *много* широки граници :)

  • Ами всъщност сигурен съм, че щях да се почувствам много по-добре ако бях избрал да натисна Enter, но… :)

  • Не съм аз този, който да ти дава съвети, но следващия път се замисли дали с този Backspace, не си изтрил и още един момент на щастие. Не си намалил с малко доброто на този свят, както би казал Григор.

  • Крастата „четене на блози“ не беше достатъчно начесана, та сега трябва и коментари да пиша от малката екранна клавиатура на джобната джаджа.

    Кога ще види софтуерчето „бял свят“? Не мога да си представя, че няма да е свободно… затова и така директно питам! Галерийка или фото-блог? Интересно, много интересно!

  • George, то не е нищо особено – само схема статични (валидни ;) шаблони, параметризирани с PHP променливи. Няма management, нито потребители – нищо такова. Всяка галерия е само директория, a снимките в нея се копират на ръчичка (scp, ftp, whatever…)

    Ама ще го пусна и кода – няма проблем, нека узрее още някой ден и да го подкарам с малко снимки. Снимките ми няма как да са под нещо различно от Creative Commons (навярно Attribution), а кодът… GPL, what else… иска ли питане?

    Яворе, човек никога не знае… :)

  • Дончо, нито галерия, нито фото-блог – има достатъчно написани такива. :)

    Просто семпъл, на практика статичен, фото-сайт със съвсем ненатрапчива навигация. Всичкия софтуер, който разгледах ми предлага мерцедес, с климатик и стерео, че даже и с лъскава компаньонка на предната седалка, а аз искам нещо съвсем простичко…

  • ако може освен автоматичен тъмбнейлинг галерията да прави няколко фотошоп нещица ще е върха :))

  • Понеже и аз съм инсталирал и разгледал поне 100 такива софтуера, някои от тях както казвате S-класа,намерих един който не изисква сървър за бази данни, управлява се лесно и е изключително приятен.Може да го откриете на: http://www.dalbum.org/

  • Мне :) Нищо автоматично не искам, защото това прави нещата шаблонни. Няма да ми се изтъркат ноктите ако си направя тъмбнейлинга на ръка и по мой вкус. И без това не смятам да пускам повече от 7-9 снимки в колекция. Всичко в повече отгоре размива идеята.

    Ако реша някой ден да си пускам албумен тип галерия то ще е отделно. Това няма да е такова. По принцип галериите са за приятели и близки – за да ти видят хората приятелите, жената, децата, etc. Засега не искам такова нещо. Като си направя деца тогава ще си пускам галерии такива ;)

  • харесал ти е сингапур-а значи.
    и аз го харесвам. макар, че предния вариант както си ми беше галерията html + css най ми допадаше, но пък и най-гърчаво се добавяше, а аз доста качвам.

    и флаш варианта не е лош. абе въпрос на вкус. аз съм лябопитен за твоето и на жоро решенията. ще очаквам с интерес да ги огледам.

  • Хареса ми, да! За галерия определено ми се струва най-доброто. JAlbum е само генератор… Но като гледам товите проекти моят вариант едва ли ще ти хареса. Аз наистина съм адски минималистичен. Всъщност преди малко съвсем съкратих скриптирането и оставих PHP-то само и единствено като параметризация :)

  • Не знам какво толкова страшно или трудно има в това да кажеш „Днес съм изморен, ще се видим утре“ примерно. Защо всички сте такива бъзливци?

  • А някъде да пише, че не съм го направил? A propos, генерализиращите обобщения са най-прекия път към провокация на ответна недружелюбна реакция според съвременната психология, смелчачке! ;)

  • Знам. Но аз по правило използвам преките пътища и не обичам да офлянквам!:P

  • преките пътища

    Преките пътища обикновено водят до едно точно определено место, а не до някоя държава като цяло :). И хич не се връзват с генерализацията – поне според мене!

  • Понякога човек има нужда да стигне до точно определно място, пък макар и имагинерно. Иначе нямам нищо против шляенето! :)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>