Изплагиатствах заглавието от предаването, което тече по bTV по това време в събота вечер. Определено е готино ако ти писне да висиш на бюрото да се пренесеш върху канапето и да си чучнеш лаптопа на тумбака – благинка си е това wireless-a. Ако можеше и захранването да стане безжично, че напоследък батерията на лаптопа ми слезе под три часа работа, което принципно е напълно достатъчно, но е някак дразнещо като забележиш тенденцията към свиване на капацитета след година и нещо работа.

След цял ден окабеляване на четири стаи е свежо да си бачкаш на wireless вкъщи и да се чудиш за какво е тази болка в ръката от пистолета за обшиване като мрежата вече може да е и във въздуха.

Следейки RSS-collector-а на open-culture.net от няколко седмици забелязвам, че blog-ърите си почиват offline през уикенда. Това е забавна логическа завръзка – блогвам, значи съм – не блогвам, значи е уикенд. Рекламна пауза 😉

Днес забравих да си купя щори за терасата, но поне си взех броня за колата, защото пукнатината, макар и малка, вече ме дразни. Нямах представа какво чудовищно по размер нещо е една броня или поне тази за моята кола. Наложи се да свалям задната седалка за да я побера в багажника – при това като се има наум, че имам почти огромно комби. И понеже беше доста прашасала реших да я измия в банята. Страшна борба настана. Ужасно беше. Това нещо е почти колкото мен изправено, при всички случаи широко почти колкото мен и тежи около половината от моите килограми, а уж е от пластмаса. Старата ми броня е частично боядисана в цвета на колата, а тази е изцяло черна и подозирам че физиономията на колата ми ще придобие по-намръщен вид, дано това емоционално да не дразни лабилната психика на ченгетата. През седмицата трябва да я занеса на някои авто-хакери да ми я монтират.