Реконструкции

Може би не си личи особено (поне тук), но от известно време и трите ми лични сайта са на трупчета. Анкетата, която пуснах преди около два месеца не беше случайна… От една страна имам навика през известно време да променям сайта си, след което различно сечение от приятели започва да ми казва какво не им изглежда добре и какво им липсва от предишния сайт… с анкетата се пробвах да опипам как биха се възприели евентуални промени не само във външния вид, но в организацията и тематиката на съдържанието. Класическият хронологичен журнал, сортиран наобратно някак ми омръзна сериозно. Реших, че имам нужда от по-нелинейна концепция.

Иска ми се и да профилирам няколко основни теми, по които ми се пише, което разбира се не означава, че ще се затворя само в тях, но понятието Категория в WordPress смятам да предефинирам като раздел. То всъщност вече се е случило, но още не си личи… Напоследък не пиша много именно за да преподреждам старото си съдържание и да обмислям и тествам идеите си.

Днес, поднових най-накрая (за пореден път) фотоблога си и започвам да изпълнявам обещанието си за фото-разкази от Тасос и Дубай и каквото друго реша, че ще последва. Старите снимки също ще се появят отново там в нов размер и по някое време. Почти подредих нещата около фотографското си workflow и вече имам амбицията да пускам по няколко снимки всяка седмица или поне чувствително по-често отпреди.

Имаше няколко неща, на които държах – да нямам дори препоръчително ограничение за размера на снимките в блога си, да имам възможност за кратка история (с думи) към всяка снимка, която обаче да е на ненатрапчиво място, заедно с метаданните и лиценза на фотоса, а най-добре да се показва едва при поискване, но без да се отварят допълнителни прозорци, tab-ове и други, всяка снимка да носи в себе си embedded метаданни за EXIF, IPTC и copyright, които да се визуализират при отварянето и, за да може всяка фотография да бъде под различен Creative Commons договор. Снимката да има рамка, а дизайнът да е Simple, елегантен, почти незабележим и минималистичен.

Имаше няколко неуспешни опита за нова версия нa предходния ми template за Pixelpost, но все нещо не ми допадаше напълно. Накрая намерих повечето от нещата, които исках реализирани в един изоставен и недовършен проект на Jay Soto. Това, което ме спираше да го подкарам беше ужасният му код. В крайна сметка обаче запретнах ръкави и го поправих – кодът вече е валиден XHTML – нещо на което държа. Добавих шаблон за tag clouds и още малко функционалност, която занапред ще използвам за обмен на съдържание със сайта на SimpleStudio и бъдещия yovko.net.

Всичко това означава, че нова версия на template-а SimpleVisions няма да има, за сметка на това фотоблогът ми е първият от трите ми сайта, изпълнен по всичките ми точки от списъка за нова концепция. В RSS-емисията ще вървят реалните версии на изображенията в пълен размер, който все пак ще се старая да се движи около 700-900 пиксела по дългата страна и с поне 130dpi, което предполага размер на изображенията от четвърт до половин мегабайт – напълно използваеми за web и дори за печат в определен размер.

Предстои да се случат промените и с този блог и със сайта на SimpleStudio… но когато им дойде времето…