В разгара на лятото ще станат две години, когато тук, в този блог потърсих съмишленици, с които заедно да сбъднем проекта SimpleStudio. Тогава, в началото, идеята не бе напълно ясна. Надявах се формулата и да изкристализира с времето, а екипът, който се самосформира тогава с малки промени във времето да помогне за това. Дължа огромна благодарност на Ясен, Емо и Ангел за подадената ръка в първите дни на проекта. По две причини – първо те споделиха с мен сценичната треска на прощъпулника, а това си е форма на кураж. И второ – съзнавайки се като IT човек – не исках да концентрирам еднолично проекта в себе си, наричайки се и фотограф. Макар и да съм прекалено запален полу-любител до полу-профи с някакъв опит, вярвах, че по-добрата схема на съществуване е приятелската хоризонтална йерархия, пред изпъкването на една или друга творческа индивидуалност. Или може би не ми стигна куража да се самопровъзглася за лидер в област, в която не се чувствам такъв.

Така проектът някак окуця, понеже пък другите май очакваха или поне ме оставиха да бъда лидер. Силно наложително се оказа да има поне нещо като ключов координатор – роля, с която ми бе по-лесно да се нагърбя, но която доведе до концентриране на всичко през мен, а аз на практика почти загубих и желание и хъс да снимам в опитите да организирам сесиите на другите, губех твърде много време в срещи, доуточняващи разговори, писма и т.н. И за жалост някак останах сам в това.

Оказа се, че трябва да има и нещо като подготвителна сесия за хора, които досега не са работили със студийно оборудване. Нещо, което признавам си, можеше да предвидим, но не сетихме. Има специфики, които няма откъде да се научат и хвърлянето направо в снимки води до стрес и за фотографа, и за моделите понякога.

Първоначалната идея да потърсим външно финансиране също не сполучи и затова реших да финансирам проекта сам. Досега твърдях, че проекта има един спонсор, който настоява да остане анонимен, но понеже през това време се наслушах на какви ли не глупости по разни форуми и дочути и донагласени слухове в някои среди затова как сме финансирали всичко чрез някакви фондации за собствен кеф и да чупим бизнеса на професионалистите, истината е, че еднолично и сам финансирах текущото оборудване със скромни лични средства, доколкото можах и студиото е изцяло мое. Реших, че след като това е проект, който толкова много ценя, мога да си позволя и да го финансирам. Всички други теории, митове и легенди просто нямат нищо общо с истината.

И занапред ще продължа да го правя. SimpleStudio с времето ще предоставя все повече и повече възможности и оборудване за снимки при различни условия. Личната ми амбиция е с всеки отминал месец то да се превръща във все по-истинско професионално студио.

Няма да изоставя идеята, въпреки всички трудности досега. Приемам всичко случило се като грешки на разтежа и няма да престана да restart-ирам проекта, докато се получи. Инатът е специфика на характера ми.

Преди около месец разпуснах екипа на SimpleStudio. Макар и малко късно, реших, че ако наистина искам да сбъдна мечтата си за Creative Commons фотостудио, трябва да извадя проекта от летаргията и течението и да поема и плюсовете и минусите и отговорността на това да вляза в ролята на лидер. В момента SimpleStudio съм само аз. Разбира се, че ще работя и занапред с колеги, включително с хората от стария екип – разделихме се, защото се оказа, че не можем да бъдем постоянен и работещ екип, но съм сигурен, че и занапред ще снимаме заедно и с тях, и с много други.

Реших бъдещия екип да се сформира тогава, когато с определени хора се сработим така, както трябва, а не прибързано да се обявяваме за екип, само за да има такъв.

Отпада графика със сезоните. Трудно се спазва, а само напомпва напрежение. Ще снимаме, когато идеята се появи и се окаже, че е възможно да бъде реализирана. Всеки отново ще може да работи с оборудването и SimpleStudio – т.е. с мен при старите условия – а именно, да публикува снимките след това под някой свободен за разпространение договор.

Повече подробности ще има в началото на май, когато ще обновя сайта на SimpleStudio освен с нов външен вид и по-ясна информация, така и (надявам се) с нещата от сезона, който все пак реализирахме от януари до март.

Всъщност генерална промяна няма. Проекта продължава, в търсене на собствения си облик и по-работоспособна формула. С по-бавно темпо от планирането, но за толкова ми стигат силите :-)

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. „Луд умора няма !“
    някаква такава БГ поговорка…изникна след прочита за инициативата, за узряването и, и продължението и в нови директиви. Пък фантома спонсор ехе….респект към ентузиазма и стремежа към …. онова наречено „мерака – цена няма“
    keep rollin`

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *