Това ще е поредния ми кратък пост и то не защото нямам какво да напиша, а защото от отминалия четвъртък насам нещата се случват с такава скорост, че ми е трудно да ги осмисля, а какво остава да ги опиша. Обещах на Пейо да не творя повече от пет изречения в блога си тази вечер, при това пред свидетели, и определено смятам да до спазя – даже и да не използвам хакът със запетаите, с които изреченията могат да се превръщат в дълги и сложни, или поне няма да го ползвам прекалено.

Лари Лесиг определено бе най-добрият лектор, който някога съм слушал. И не само заради темата, която засегна, но и заради харизматичността му, неговото присъствие тук в България си струваше всяка секунда усилия.

Едно голямо благодаря на Интернет общество за ангажимента да направят това възможно!