…and the road becomes my bride
I have stripped of all but pride
So in her I do confide
And she keeps me satisfied
(Metallica, Wherever I May Roam)

Как само ненавиждам този момент с приготвянето на багажа, с броенето на нужното количество чисто бельо, с прегледа на документите, кредитните карти. Таксито за летището вече е поръчано за утре сутринта. Ще последва check-in, скенер, митница, gate, самолет, кацане, няколко пъти, пак такси, поредния хотел, цикъла офис-хотел, хотел-офис и обратно. Всъщност… обратното е невероятно изживяване.

Вчера ме попитаха дали като кацна в България се чувствам подтиснат. Глупости! Чувствам се на мястото си – навсякъде е еднакво. И хората и държавите. Да, някъде било малко по-чисто, другаде средното ниво на търпимост към чалгата на ежедневието по-ниско, а заплатите по-високи, но всъщност светът си е същия. А мястото ти е там където са емоциите ти, приятелите ти, грижите ти дори…

Уморих се да пътувам, уморих се да ми липсва някого, уморих се да няма значение къде съм, защото и без това няма време да се огледам наоколо.

Иначе уикендът беше препълнен със събития. Имах две лекции – едната в Пловдивския университет, а другата на форума за „Електронно управление и информационно общество“. Още не сме започнали лекциите по Linux в ТУ-София, a с Мишинев решихме да водим и курс по основи на UNIX и Linux във Факултета по математика и информатика на ПУ. Не можах да се видя с приятели този път, нито се спрях вкъщи, а уж бях три дни в Пловдив.

На сайта на хотела в Bled пише, че уж има интернет, но все пак обясних на личния си crontab да изпраща едни писъмца докато ме няма. И отсега си мечтая по-бързо да дойде следващия уикенд.