…and the road becomes my bride
I have stripped of all but pride
So in her I do confide
And she keeps me satisfied
(Metallica, Wherever I May Roam)

Как само ненавиждам този момент с приготвянето на багажа, с броенето на нужното количество чисто бельо, с прегледа на документите, кредитните карти. Таксито за летището вече е поръчано за утре сутринта. Ще последва check-in, скенер, митница, gate, самолет, кацане, няколко пъти, пак такси, поредния хотел, цикъла офис-хотел, хотел-офис и обратно. Всъщност… обратното е невероятно изживяване.

Вчера ме попитаха дали като кацна в България се чувствам подтиснат. Глупости! Чувствам се на мястото си – навсякъде е еднакво. И хората и държавите. Да, някъде било малко по-чисто, другаде средното ниво на търпимост към чалгата на ежедневието по-ниско, а заплатите по-високи, но всъщност светът си е същия. А мястото ти е там където са емоциите ти, приятелите ти, грижите ти дори…

Уморих се да пътувам, уморих се да ми липсва някого, уморих се да няма значение къде съм, защото и без това няма време да се огледам наоколо.

Иначе уикендът беше препълнен със събития. Имах две лекции – едната в Пловдивския университет, а другата на форума за „Електронно управление и информационно общество“. Още не сме започнали лекциите по Linux в ТУ-София, a с Мишинев решихме да водим и курс по основи на UNIX и Linux във Факултета по математика и информатика на ПУ. Не можах да се видя с приятели този път, нито се спрях вкъщи, а уж бях три дни в Пловдив.

На сайта на хотела в Bled пише, че уж има интернет, но все пак обясних на личния си crontab да изпраща едни писъмца докато ме няма. И отсега си мечтая по-бързо да дойде следващия уикенд.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Заслужава си да се отиде в тази държава. Аз имам голямо желание да отида там. Баща ми е ходил неведнъж. Красиво е!
    Дано да имаш възможност да видиш повече.

    Кога започват лекциите в ТУ-София?

    Отговор

  2. Прав си, Йовко – да се върнеш тук е все едно да се откопаеш от някъде. Помня последното ми прибиране, дето изпитвах остро желание да сляза от автобуса, и да се излегна някъде, даже и в калта…
    (да не говорим как си купих няколко различни български бири, за да си ги спомня. Тва за немската бира ми се струва лъжа, че била много хубава :) )

    Отговор

  3. Боян Иванов 31 януари 2005 в 17:42

    Приятно и ползотворно пътуване !
    И много се радвам,че в ПУ-то ще се води такъв курс.Тази новина ме направи изключително щастлив :) . Благодаря,че си приел предложението на г-н Мекеров.

    Отговор

  4. Jolly Roger : В ТУ-София от втория семестър, но там ще са свободни, отворени за всички. А в ПУ от третия триместър, но ще са свободно-избираем предмет с оценка.

    ManiaX : Честно казано кал можеш да намериш навсякъде по света, а ако българите не бяхме толкова провесили нос надолу, можеше да забелязваме и хубави неща.

    Да – Словения е много красива страна – наистина – като картинка от каталог е… Но същата природа си имаме и в къщи… Ако някой не ми вярва да се разходи до Триград или до Ягодинската пещера, например – само след месец-два – като пукне пролет… И да се оглежда по пътя, а не да зяпа върха на обувките си…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За първи път през последните десетина дни май се прибирам в квартирата си преди полунощ. Откакто бях в Щутгарт започнах да живея с раничката на ThinkPad-а си подобно на охлюв с черупката на гърба си. В крайна сметка в нея има почти всичко, от което се нуждая – празно DVD, едно CD-RW, копие на филма Revoluion OS, капките ми против сенна хрема, презервативи, прав и кръстосан мрежови кабел, зарядното за Nokia и разбира се компютъра ми, заедно с купчина банкови извлечения, командировъчни заповеди и едно оригинално копие на Linux Executive Report. Съвсем случайно току-що открих вътре и някакво шоколадово десертче с кокосов пълнеж, което сдъвках с удоволствие. Ако добавя вътре и чифт чисти чорапи и бельо евентуално даже може да си позволя не всяка вечер да се прибирам вкъщи.

Всъщност квартирата ми окончателно заприличва на бункер с тоновете струпана хартия, списания, CD-та, компютри и какво ли още не. Уж живея тук на доизживяване, а това се проточи много дълго. Не мога да разбера толкова ли няма една свястна агенция за недвижими имоти в София, на която човек сериозно да може да разчита, че ще му намери квартира. За какво за бога да им давам комисионна, когато трябва аз да ги ръчкам да ми издирят нещо – мислех, че плащам за да не се занимавам аз с тези неща.

Днес започнах статията си за IBM Universe, която май се раздвои на два отделни материала, а вървейки към къщи тази вечер реших да се понапъна да я разтроя за да станат нещата наистина както би трябвало. Дано Светла да е доволна, а не втрещена от тези ми идеи.

Вчера гледах Троя в Арена, а днес моноспектакъла на Мамалев „Разбираш ли ме правилно“. Навярно затова съм настроен леко меланхолично. Имах нужда да позяпам небето тази нощ, но така и не го направих – просто забравих докато бях навън, което никак не става за оправдание. Единственото, което се сещам, че може да свърши някаква работа е това, че раничката ми не побира съвсем всичко, а само _почти_ всичко. Което пък мен ме прави само почти скитник. На което дори никой не вярва заради вратовръзката, сакото и визитките. А и на кой му пука, че „същественото е невидимо“ всъщност…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Аз лично винаги съм смятал, че ти си един жив малък принц…

    Отговор

  2. Малък? Трийсет години, сто килограма и почти два метра малко ли е? ;)

    Жив ли?

    Отговор

  3. харесва ми да ти чета блога :)
    Твоят, на Калоян и на Анима са ми любимите.

    Отговор

  4. Е добре де, на малкия принц големия му брат ;)

    Отговор

  5. Не би трябвало да правя такова нещо… Аз следвам погрешното правило да тъпча всичко, което успее да влезе вътре. И това дори като ползвам чанта. През някакви етапи от време се сещам да поизхвърля нещо изотвътре.

    От около месец и нещо съм с раничка за преносим компютър и нещата придобиха още по-трагични размери…

    Отговор

  6. Може да напишеш едни "Best practices" за съдържание и подреждане на чанта за преносим компютър :-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *