Run, Forrest. Run!

Есента е една малко по-различна самотност. Самотност с присъствие. Понякога на илюзии, друг път на време. Дори понякога на излишъци от време, толкова добре компресирани, че могат да запълнят няколко пъти обема на надеждите, задавяйки те с безтегловност и задъхвайки те… с липси…