Сеченията

Това бяха едни от най-безличните избори в България – безлични и безизразни като позиции, като кандидатури и като кампания. Безлични и като участници – и откъм избирателите и откъм избираемите. Всъщност първите почти не участваха… лошото е че участието и на вторите не беше особено забележително. Изборите бяха безлични и откъм победители… за мен показаха само едно, което всички отдавна знаем – политическата система у нас е в пълен нокаут. Властта е в мутрите и мутрите са във властта… Държавата се движи по инерция…

Горният текст написах преди 5 месеца след изборите за евродепутати. Припомни ми го водещата по Хоризонт в неделя, прочитайки го в ефир преди да ме попита дали все още мисля така. Въпросът ме изненада, но премисляйки отговора си за краткото време, през което обикновено си поемам дъх реших, че не мога да отреча, че този път Матрицата бе зашумена. Макар и неуспял опита за мен бе положително явление и всяко усилие, което ще провокира появата на нови подобни опити ще бъдат усилия в правилна посока… Защото както казах и в ефира на Хоризонт – не посланията на политиците са от значение, а доколко те самите като личности представляват сечение на този слой от обществото, което претендират да представляват. Този слой – към който аз си мисля, че принадлежа – рядко открива свои сечения с политическия.

Разбира се, резултатите отново доказват, че в България господството на безличните победители и безразличните избиратели продължава. Но Матрицата ще се пропука само ако опитите за хакване продължат.

Мартин Заимов се е появил на OpenFest в събота – не кога да е, а на лекцията на Georg Greve от FSFE на тема Free Software as Social Innovation. Без да е специално поканен при това. Дали това е симптом за сечение на слоевете всъщност не е толкова важно, не че няма значение… Но по-голямо значение имат доказателствата. И едно от тях би било факт ако този блог продължи да съществува…