Ще те погаля нежно в утринта,
тъй както летен бриз не те е галил
и пак ще си припомним вечерта,
за която всеки жадно се е молил.

Ще те докосвам във вечерния полумрак
сияеща, горяща от желания
и вечността на този морски бряг
ще си припомни стари съзерцания.

Ще целувам лицето ти, моя луна,
заглушена в прегръдките на морския плисък,
а косите ти като буйна, светла вълна,
ще галят до изгрева златистия пясък.

С морските капки по голите твои крака,
стоплен от ласките, залезът страст в мен събудил,
ще те обичам, моя малка нощна река,
както никой досега не те е любил.

9 ноември 1993
Пловдив

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Бях schedule-нал това стихотворение да се появи на 9 ноември, когато беше и написано, но пък днес изневиделица реших да го пусна сега, преди да е навършило 12-те си години :)

    Хм, бил съм тийнейджър още тогава ;)

    Отговор

  2. Невероятно е. Друго не мога да добавя.

    Отговор

  3. Кристиан 12 април 2005 в 15:53

    В последния куплет се губи малко от ритъма, малко е насечен от прекалено дългите думи. Ако го преработиш, поемата ще стане чудесна!

    Отговор

  4. Това е писано преди 12 години – като емоция – не като поезия. Аз не съм поет. Щом тогава е било такова, нека си остане такова :)

    Отговор

  5. Напротив, прекрасно е! Включително последния куплет.
    И много ми напомни някакво стихотворение, което си бях преписала преди сума години и от което в главата ми е останало само това:
    „…кой може в брегове да побере
    онази глътка, дето ни е нужна…“

    Много, много е красиво, Йовко!

    Отговор

  6. Един чудесен пример как компютрите убиват поезията.

    (Освен ако след 12 години не се окаже, че и сега си продължавал. :-)

    Отговор

  7. Може и да се окаже… знае ли човек ;)

    Отговор

  8. оххх и на мен много ми харесва!!! :'((((((((

    Отговор

Ако искате да споделите нещо