В края на лятото на миналата година реших да предприема ново професионално предизвикателство след почти три години работа за IBM Global Services като ИТ архитект и инфраструктурен и security консултант. От време на време човек има нужда от здравословна промяна. За съжаление условията ми за вътрешен трансфер в новия ми отдел Systems & Technology Group бяха доста утежнени с ангажименти към стария, които трябваше междувременно да завърша. Това доведе и до огромния ми overload през последните 7-8 месеца. И промяната не бе от най-здравословните, включително в най-буквалния смисъл. Всъщност проблемът беше мой – не защитих добре интересите си. В корпоративния свят понякога е по-добре да си по-агресивен и по-егоист, отколкото да си дипломатичен team-player. Не винаги – но понякога е абсолютно животворно.

В крайна сметка, след едномесечни разговори, размисли и уговорки, реших да преподпиша с Голямото синьо и да продължа да бъда част от отбора на Systems & Technology Group при предоговорени условия, най-важното от които бе прекратяване на ангажиментите ми към Services, както трябваше да изисквам още миналата есен. Всичко в крайна сметка завърши добре, но пък случката ще ми е виртуална обеца на ухото знапред. Така, че засега плановете ми за завръщане в частния бизнес се отлагат за неизвестно време. Концентрирам се върху новата си тема в STG и ако някой има допирни точки или интереси в тази област, нищо чудно и по някой повод да работим заедно.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Само между другото да питам, след честитенето… :) Договорът ти или неформалните ти договорки с работодателя третират ли по някакъв начин въпроса с блогването? Нещо като евентуален конфликт на интереси или кой знае какво. Интересен въпрос е според мен… свързан със свободата на словото. :)

    Отговор

  2. Не – нямам никакви ограничения в това отношение и никой мой договор досега не е включвал клаузи, ограничаващи личното ми мнение или позиция. Разбира се, всичко което пиша тук в моя блог е само и единствено мое лично мнение и не може да бъде считано като позиция на фирмата, за която работя, нито на моите приятели, роднини, сънародници или каквато и да била друга група към която принадлежа. Пише го тук. Официалните становища се изказват от упълномощените за целта лица и се публикуват на сайта на компанията.

    Разбира се, има професионална етика, която ме задължава да не дискутирам теми, които биха могли да навредят на мои колеги, клиенти, компанията или бизнеса изобщо и аз се съобразявам с това. Но се съобразявам, освен защото следва да спазвам правилата, според които моята компания прави бизнес, а и защото противното би противоречало на личните ми разбирания за морал, етика и принадлежност към отбора. Поради, което не чувствам това като ограничена свобода.

    Що се отнася до самото блогване, IBM има съвсем отворена позиция по темата – например всеки един служител на команията може да води свой блог не къде да е, а в рамките на ibm.com пространството. Blogroll-ът на IBM е на адрес http://ibm.com/blogs и там освен лични блогове има и такива на групи, отдели или пък блогове по конкретна тема. Аз не блогвам там, доколкото си имам собствен URL и държа на индивидуалния look&feel. IBM има и свое „Ръководство на блогъра“, който дефинира това, което компанията счита за добра практика при блогването.

    А иначе, нещо което е малко известно, а и не съм го споменавал, защото и без друго много хора се дразнят на това, че имам собствена позиция и че държа да бъда това, което съм, без значение на кому се харесва, и веднага биха ме обвинили в нескромност или самохвалство, но моят блог е цитиран като добър пример на вътрешни обучения по корпоративни комуникации в IBM, а PR мениджърката ни за Централна и Североизточна Европа във Виена и до момента го цитира като добра практика на лекциите, които понякога води. Така, че не – нямам никакви проблеми с IBM в това отношение. Даже напротив – аз съм един от многото колеги, които сме помогнали и помагаме на корпорацията да се ориентира по отношение на blog-явлението.

    Отговор

  3. Йосиф Висарионович Джугашвили 17 април 2007 в 14:48

    „Есть блог, естъ проблем, нет блога, нет проблем.“ Не знаеш молодец как ценен этот блог на информатию для тебя. Похоже, сейчас, она не нужна, но вряд ли знает товарищ Берия в какой-нибуд период будущего, она может и станет бесценная. На этот день мы из НКВД и сохраним в PDF файлов, на всяком случае. А тот ты можеш работает и в ГУЛАГ который ден. Вообще, позаботлив товарищ Сталин, ничего не забывает.
    Так що пиши спокойна, товарищи из НКВД оченЬ рады этого!

    Отговор

  4. О, г-н Сталин, не съм вярвал, че някой ден ще ви видя из тези виртуални ширини. Ласкаете ме! Ще ме прощавате, че не пиша на руски, който съм позабравил и англо-българския микс ми идва по-native, но пък и виждам, че добре се справяте с българския, докато и вашия руски странно куцука на моменти… Прекалявате с Интернета навярно, г-н Сталин! На вашата възраст явно ви се отразява зле, а човек трябва и повечко да се пази, че това глобално затопляне…

    Отговор

  5. Браво на IBM тогава… Винаги съм харесвал синия цвят. :)

    Отговор

  6. Не прави на себе си нещо, което не би направил другиму :)

    Отговор

  7. Йовко, има едни правни include statements, които правят IBM Business Conduct Guidelines задължителни за спазване и от там се извеждат тези правила, които са доста разумни и предполагам интересни.

    Отговор

  8. Да, де – аз нали именно тях съм цитирал. А това, че произлизат от Business Conduct Guidelines или са подчинени на същия дух е повече от сигурно :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо