Синьо

Гласувам в синьо откакто мога да упражнявам това си право. С едно малко изключение – пред заплахата Волен Сидеров да стане президент нямаше как да не подкрепя Първанов. Даже на едни от най-първите избори след промените в България гласувах в синьо чрез баба ми – аз още не бях пълнолетен, а тя жената – лека и пръст – ми каза, че ще гласува така както аз реша, понеже според нея бъдещето трябваше да се решава от младите.

Докато се занимавах активно със Сдружение „Свободен софтуер“ (ССС) няколко пъти с няколко политически сили направихме различни събития по темата България и софтуерът с отворен код – най-много от тях се случиха около БСП и за да съм максимално прецизен – около младежката им организация БСМ. Имаше даже инсталфест на Позитано 20. След това научих, че било разпоредено компютрите с Linux да бъдат извадени от мрежата на сградата, докато не им бъде обратно инсталиран Windows понеже били дарение от една фирма, която здраво продаваше Microsoft софтуер и била избесняла след публикация на в-к Дума за инсталфеста. Тогава отнесох много критики, че сме се заигравали с политически кръгове. Но всъщност и днес бих подкрепил и съучаствал в същите провокативни и вътрешноопозиционни идеи на БСМ, както тогава. Ако трябва да си сложа ръката на сърцето и да кажа, че всички тези неща не бяха употребени в предизборен контекст – не мога да го направя – да, бяха употребени – но пък и по много други „неконвенционални“ канали се заговори за свободен софтуер и софтуер с отворен код. Темата се появи и в програмите на цели три различни партии и организации. И докато някои говореха зад гърба ми (малко българи имат куража да говорят очи в очи), че съм оцапал ССС с политика и с червено… аз гласувах в синьо…

Гласувах в синьо, защото вече няколко години и в няколко поредни парламента единствено двама сини депутати не се отказаха и до днес да воюват за темата „софтуер с отворен код“ – Иван Иванов и Стойчо Кацаров. Стойчо вече не е депутат, но пък беше първият народен представител с Linux на своя компютър – и още е запален потребител на Ubuntu.

Гласувах в синьо и след таксиметровите обсади на Парламента, нахъсвани от вестникарски парцали като Труд, и след приказките от 1001 нощ на неговото реститутско височество. Гласувах в синьо и когато синьото се разми, разцепи и загуби…

Гласувах в синьо, въпреки че в личните ми разбирания се преплитат и много леви идеи. Гласувах в синьо, защото не исках моето поколение да пропилее съвсем целия си живот в лутане около промените, защото на България и бяха нужни поне едно-две десетилетия стабилно разумно дясно управление и лява опозиция. Защото по света лявото провокира новите авангардни идеи, а дясното е консервативно, но у нас е обратното.

Сега отново ще гласувам в синьо – два пъти – сега и през юли – защото още има шанс за моето поколение, защото това е най-близо до моята програма, защото продължавам да се надявам един ден да не си губя времето с политика, а да съм концентриран единствено в бизнеса си.