Сиво

Денят започна с фотосеанси в офиса тъй като бях набеден между другото и за фотограф да свърша нещо полезно. Получи се някак си, но не се сетих да поискам Model Release Form от обектите си.

Обядвах си Ицо от B&F и Владо, а срещата с Моника след работа се отложи, поради което с Кети се преборихме с едно невъзможно шкафче и се изнесохме от офиса. Тя беше тъжна, но едва ли успях да я развеселя особено със съчувствието си. Прибрах се рано с идеята да свърша нещо полезно, но едва успях да завърша статията си за приложението на ComputerWorld. Май имам нужда от глътка заряд.

Трябваше с Владо и Здравко да се видим в IRC привечер, но и двамата като едни видни дебиянци ми вързаха IRC-тенекия. За проклетия парите ми за месеца някак си са се концентрирали в единствената ми банкова сметка в ING, до която нямам електронен достъп и утре ще трябва да се зaнеса offline до там за да си платя някои сметки.

Всъщност денят очевидно беше напрегнат за всички. Така и не успях да вдигна глава от лаптопа си през целия ден и няма как да не го оприлича на тежък. Всъщност истината е, че няколко дни не съм виждал една усмивка, която вече много ми липсва…

9 мнения за “Сиво”

  1. Вариант на тази притча е една любима моя сентенция: „Любовта е сляпа и навярно затова е толкова чувствителна към докосването“. Мерси, Алекс! 🙂

Вашият коментар