Вярно е, че не написах почти нищо за Братислава. Но командировката не беше лесна този път. Материята ми се стори адски суха и абстрактна – полезна безспорно, но все пак моето амплоа малко или много е ориентирано към конкретиката на определен проект. Архитектурата и макро-дизайна са интересни и все пак няма как да увладея залитанията си към детайлите и особено имплементацията. Винаги съм мислел за себе си като за човек, който е пряко ангажиран в работата и част от хората, които карат нещата да се случат. Абстракцията като интерфейс към реалността е OK, но абстракцията като нейна обвивка – тц…

Много малко видях от Братислава – денят в края на октомври е вече кратък, сутрин доста рано трябваше да тръгвам от хотела, а утрините там бяха мъгливи и прохладни. Вечер след 18:00 мракът също вече е паднал.

Словаците адски много потребяват обществения си транспорт, поради което той ми се стори доста претъпкан. Използвах това като извинение пред себе си да ходя пеша между офиса и хотела. Улиците на Братислава са много подобни на софийските – достатъчно дупки, паркирани коли (без обаче да принуждават пешеходците да слаломират между тях), непочистени боклуци, стари и повяхнали сгради. Гледки подобни на пейзажа около столичната сточна гара също не са чужди на Братислава. Изобщо градът е на ръба между Европа и провинцията. Това си личи от всяко ъгълче, от лицата на хората, от излъчването им…

В Братислава има както чудесно поддържани и чисти места, характерни за Виена или Германия примерно, и само уличка встрани смотан градски пейзаж с пост-комунистическа сива атмосфера, паркирани коли-гробници (най-често Шкода 105 или 120), зарити с жълти есенни листа… На съвсем централни улици в Братислава съвсем често явление са магазини, в стар социалистически стил, които все още може би се срещат в България, но в по-малките градчета – нещо като смесени магазини, продаващи всичко, или стари вехти помещения с непочистен от витрините прах от години.

Младите са открити и приятелски-настроени хора – можеш да ги заговориш на улицата без проблем, да попиташ за всичко. И са най-активни нощем, струва ми се… Сутрин почти не можеш да ги откриеш по улицата, въпреки че времето според мен бе такова, в което трябва да се придвижват за училище или за лекции в университета. Всеки ден пътят ми минаваше покрай Техническия им университет… В същото време бирариите, заведенията и пицариите бяха препълнени с очарователни млади представителки на нежния пол и техните кавалери.

Не знам защо – навярно не съм прав – но момичетата ми се сториха много по-открити и ведри от силния пол в Словакия, който направо бих нарекъл комплексарски – как не видях един мъж от Словакия усмихнат – всички провесили нос – сякаш цапнати с мокър парцал и две дървени талпи отгоре. Както и да е нямам идея защо – единствения ми колега от Словакия на всичко отгоре имаше в гласа си и една мрънкаща интонация на толкова отчаян от живота сякаш всеки един момент ще се застреля в слепоочието. Не знам защо, но дали тук не вирее един комплекс у словаците за втора ръка чехи?!…

Животът в Братислава предполагам не е особено тежък – поне не по-труден от този в София. Нямам идея какъв е стандартът тук, но много от нещата са далеч по-евтини от България. Е, далавераджии се намират и тук – онова такси, което ме докара от летището до хотела, се оказа всъщност, че ме е карал на специална тарифа, защото таксито, което взех от офиса до летището на връщане се оказа три пъти по-евтино със закръглението – само 5 евро.

Летището на Братислава и на дневна светлина също изглежда малко и наистина прилича повече на по-голяма автогара. Обратният ми полет се забави с цял час. Самолетът се появи късно отнякъде, изсипа купчина хора и веднага се изкатерихме ние като следващи. Машината не беше първа младост и адски вибрираше, но безпроблемно ни закара в Прага. Бях впечатлен колко много българи имаше в полета от Братислава до Прага. За щастие така или иначе имах 3 часа престой в Прага, който закъснението от Братислава смали до два. Писах поща offline (не намерих безжична мрежа на летището), четох списания, и пътувах с националния отбор по ръгби на Финландия, който нямам идея защо се изнасяше от Прага към София.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо