Събудих се. Протегнах се към теб.
Ти още спеше в полумрака.
Само тишината беше между нас
и часовникът нейде тихично тракаше.

Ти беше сладка, топла, мека,
притихнала в спокойния си сън.
Косите галеха и криеха лицето ти
като вечерта завила всичко вън.

Прегърнах нежно сгушеното тяло,
ти нещо промълви на глас.
Унесен не видях, че времето е спряло
и този път реално се събудих аз.

8 май 1993
Пловдив

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. извини ме грубото вмешателство, имайки предвид интимността на момента, но докато четях това тристихче, се сетих за нещо, което много харесвам:
    http://www.staratel.com/pictures/gustav_klimpt/freski/pic12.htm
    красотата наистина има различни измерения, най-хубавото е, че има начин да се изразят

    Отговор

  2. Няма защо да се извиняваш. Линкът наистина е красив…

    Отговор

  3. Всъщност Лесинг има едно такова естетическо изследване за живописта и поезията-поезията реагира на действията във времето,а живопистта на тела в пространството

    Отговор

  4. Явор Атанасов 24 март 2005 в 18:44

    Това е вече този Климт, когото харесвам.

    Отговор

  5. случайна 24 март 2005 в 18:51

    милена: Това изглежда е любимият ти художник…Радвам се че научих за съществуването му от твоите линкове.

    yovko: Красиво…

    Отговор

  6. надявам се, че съм ви доставила удоволствие от докосването до тези фрагменти от Климт, благодаря на Йовко, че ми даде възможност

    Отговор

  7. Е, какви размисли ме връхлетяха след този сън. Жалко, че има хора, които научават какво се нарича изкуство (Густав Климт) от Интернет!
    Много добра препратка, Милена.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо