Сън

Събудих се. Протегнах се към теб.
Ти още спеше в полумрака.
Само тишината беше между нас
и часовникът нейде тихично тракаше.

Ти беше сладка, топла, мека,
притихнала в спокойния си сън.
Косите галеха и криеха лицето ти
като вечерта завила всичко вън.

Прегърнах нежно сгушеното тяло,
ти нещо промълви на глас.
Унесен не видях, че времето е спряло
и този път реално се събудих аз.

8 май 1993
Пловдив

7 мнения за “Сън”

  1. извини ме грубото вмешателство, имайки предвид интимността на момента, но докато четях това тристихче, се сетих за нещо, което много харесвам:
    http://www.staratel.com/pictures/gustav_klimpt/freski/pic12.htm
    красотата наистина има различни измерения, най-хубавото е, че има начин да се изразят

  2. Всъщност Лесинг има едно такова естетическо изследване за живописта и поезията-поезията реагира на действията във времето,а живопистта на тела в пространството

  3. милена: Това изглежда е любимият ти художник…Радвам се че научих за съществуването му от твоите линкове.

    yovko: Красиво…

  4. надявам се, че съм ви доставила удоволствие от докосването до тези фрагменти от Климт, благодаря на Йовко, че ми даде възможност

  5. Е, какви размисли ме връхлетяха след този сън. Жалко, че има хора, които научават какво се нарича изкуство (Густав Климт) от Интернет!
    Много добра препратка, Милена.

Вашият коментар