Събудих се. Протегнах се към теб.
Ти още спеше в полумрака.
Само тишината беше между нас
и часовникът нейде тихично тракаше.

Ти беше сладка, топла, мека,
притихнала в спокойния си сън.
Косите галеха и криеха лицето ти
като вечерта завила всичко вън.

Прегърнах нежно сгушеното тяло,
ти нещо промълви на глас.
Унесен не видях, че времето е спряло
и този път реално се събудих аз.

8 май 1993
Пловдив