Постигането на политически консенсус е ключово умение за дипломатите. Не по-малко важно е същото умение за обикновения човек в ежедневния живот, оказва се… Всъщност, заглавието е прекрасно олицетворение на абсурдността на повечето политически и ежедневни компромиси.

Снощи решихме да вечеряме спагети. Хриси имаше някакви зеленчукови очаквания в представите си, но аз дълбоко уважавам тези зеленчуци, които са израснали върху кокал. Така в покупките ни от кварталния магазин се озоваха пакетче кайма, шише с гъбен сос на „Дерони“ и пакет дълбоко замразен зеленчуков микс със сметана на кубчета в него.

Спагетите се варят по нормалния начин – кипва се подсолена вода и половин пакет спагети се цамбурват в врящата течност. Вместо сол или в добавка към нея обикновено добавям кубче зеленчуков или гъбен бульон Maggi. Така направихме и снощи. След 7-8 минути спагетите са готови. Отцедих водата и докато спагетите бяха още топли им пуснахме малко краве масло и ги затулихме с капака на тенджерата.

През това време Хриси изсипа замразения зеленчуковия микс в по-малък съд за десетина минути и накрая добави сметановите кубчета с малко сол и половин чаена чашка прясно мляко (незнайно защо)… Когато приятно-ухаещата зеленчукова смес беше готова решихме да я изсипем върху спагетите.

Необходими продукти:
– Половин пакет спагети (250 грама)
– Пакетче кайма (250 грама)
– Пакет зеленчуков микс с кубчета замразена сметана
– Гъбено-доматен сос
– Две бучки краве масло (колкото орех)
– 1/2 чаена чаша прясно мляко
– Кубче гъбен, зелечуков или друг бульон

Върху все още горещия котлон сложих тиган с няколко капки олио и пльоснах вътре пакетчето кайма, което докато тигана се сгорещи намачках на трохи с огнеупорна решетеста лъжица. Каймата беше на „Сами-М“ и като се позапържи придоби много приятен свеж розовеещ цвят. Добавих половината шише гъбен сос на Дерони и разбърквах още 3-4 минути, след което и тази добавка се озова в тенджерата при зеленчуците и спагетите. Разбъркахме всичко и се паркирахме пред чиниите. Аз лично бях освирепял от глад.

Ястието, замислено като импровизация и реализирано като политически компромис, се оказа много вкусно. Единственият проблем бе, че порциите бяха поне четири, а ние само двама.

Ура за компромисите! Поне за някои 😉