Способните да мечтаят истински

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Радвам се, че случайността ме доведе тук. И ми е жалко, че в реалността не срещам такива хора. Защо ли?! Къде са и защо се крият?

  2. Зависи какво наричаме хакер.

    И какво наричаме любов…

    Май прекрачихме отвъд думите и имената. Там ни е проблемът с тази дискусия… :-)

  3. Така е, приятелю Същият – отвъд е едно добро място за мечти :)

    Sami: И в реалността и в мечтите, хората са едни и същи. Но понякога изглеждаме различни. Ако повече тренирахме умението да се вглеждаме под повърхността щяхме да можем да общуваме по-добре, но… Преди малко с една приятелка си говорехме защо хората не могат да са просто влюбени и добри и защо полагат далеч повече усилия да са студени или безразлични. Дали защото не се страхуваме от себе си?…

  4. Може би се крием не толкова от себе си, колкото от другите… а всъщност от страха си от тях. Докато някой не събори стената ни, или не съберем сили да я съборим сами. И не видим, че от другата й страна има просто хора като нас.

    А колкото до мечтателите – да, сигурен съм, че дори да нямат свой свят, няма да спрат да мечтаят.

    Но може би е време да започнат да творят. Защото какво е творчеството, ако не мечта наяве?

    Което е и отговорът на недозададената част от въпроса на Сами.

  5. Мечтите са света в който живеем, а реалността е пътя който извървяваме по пътя… Колкото повече вървиш все по – големи стават мечтите ти … все по – навътре влизаш в света който живееш.
    Въпроса е дали трябва да се върви по този път или да се живее. Обикновено когато разбере отговора на този въпрос, за човека е прекалено късно да се го промени…
    Има една песен на Black Sabbath, в която се пее:
    „Please give me time and maybe love“, може би времето е ключа към всичко… то лекува, но то кара нещата за които не се грижим (любовта, хората около нас, спомените, дори и снимките) да избеляват (или да се чупях файловите системи – завифи от формата на снимката).

  6. Su6tiyat, ami nyamam si blog. A i sum sviknala da si taya me4tite mnoooogo nadulboko. Izob6to golemi problemi imam s tyah :)
    Yovko, az ne se strahuvam ot sebe si, smyatam, 4e se poznavam
    Strah me e ot drugite, osobeno kato zapo4na da se vziram pod povurhnostta.

  7. Страхът от другите ли ни кара да крием мечтите си, истинското аз, или просто смятаме, че никой друг не би бил способен да се докосне, да го почувства така както нас? Тогава за какво да ги разкриваме, кого ще трогнат толкова дълбоко, кого ще накарат да изпитват това, което чувстваме ние?
    Може би е така, но ако откриете човек който опровергава по-горните страхове, просто ако откриете такъв човек, не го изпускайте…

    А повърхността е една за всички, тя е като морето погледнато, което обединява всички морски обитатели в него и както всички знаем под нея се крие невероятноразноборазие от живи! същества, толкова различни и торкова уникални всяко за себе си и толкова близки и подобни и за това познати под едно име.
    А в същото време ние не сме ли рибар, който може да общува с тези морски обитатели само с въдицата си – залага подходящата примамка и чака, но какво ще хване и той не знае докато не го види с очите си.

  8. Направи си блог, Сами. И пиши мечтите си в него – особено тези, които те е страх да споделиш.

    За да ги видят тези, които те е страх да не ги видят. За да ти се подиграят и да те нагрубят, показвайки какво крият в себе си. За да те заболи от това, и да се бориш с болката.

    И когато се пребориш, да разбереш, че и отново да ти я причинят, имаш сили да я понесеш. Че вече не те е страх от болката – че си победила страха си.

    Че вече яяма да трепериш от света. Че от неугледната гъсеница през болката се е излюпила красива пеперуда, лъч светлина сред грозотата на подигралите ти се.

    И че е време да разпериш криле и да полетиш, пръскайки красота сред света. Дя бъдеш вече не бледо цвете, което търси светлина, а слънчице, което я дава на околните.

    Направи си блог, Сами…

  9. Същият, а може и да си направя?!
    Вече знам какъв е вкусът на болката, когато те нагрубят или се подиграят. Но изглежда тепърва ще се уча да понасям болката от лъжата, от лицемерието. От това, че си раздавал мъничкото светлина на хора, които не я заслужават, които ще я употребят, за да изгорят крилата ти.

  10. Направи го, Сами.

    Самозаблуда е, че твоята светлина може да изгори крилата ти. Дори да бъде злоупотребена.

    Крилата изгарят в огъня на страха от другите, в дима от угасената от този страх светлина. Защото той е предателство към себе си. Единственото възможно вътре в теб, където нещата са истинските. Където другите нямат сила и власт, освен чрез твоя страх.

    Победиш ли страха си, надмогнеш ли болката, недостойните вече не могат да те накарат да предадеш себе си. Светлината ти вече няма как да бъде угасена. Тогава, и само тогава, тя се превръща в опора за теб и достойните – и болка за тези, които искат да я угасят.

    Тогава ставате едно с нея, и същността ти се превръща в светлина.

    Направи си блог, Сами. Покажи го на достойни и недостойни. И раздавай чрез него светлина.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: