/ Лично

Способните да мечтаят истински

Споделено по повод един пътепис от една отпуска или от едно пътуване из един вътрешен свят [Б. като… Бургас] [Хакери на човешките души 2] [До скоро] [Лунното момиче] [Четири години по-късно] [Reboot]

Моята Писаница се казва другояче, а може би изобщо не съществува в реалността, поне каквато я виждам. И моето Лунно момиче може би изглежда различно, и носи друго име вътре в мен – но дори вътре в нас външността и имената си остават сложени от природата маски върху същността. Моят Бургас може би не е Бургас, или може би не е този Бургас… Иначе обаче са същите. Те са нещо, което ти си погледнал през кривото стъкло на очите си, а аз – през моето. Имената са станали различни, външностите… Но дълбоко отвътре нещото е същото.

… Всъщност, бил съм. Не знам колко там, но… май достатъчно.

Не знам какво е истинското му име. Вярващите го наричат Божия искра. Аз обаче май не съм достатъчно вярващ, за да го нарека така. Когато впия поглед вътре в себе си обаче, го виждам – нещото, обединило нежността и красотата, искреността и близостта, добротата… И силата да не преставам да мечтая. (Защото мечтите са в основата на всяко Сътворение, и ме правят равен на Бога. Откажа ли се от тях, се отказвам от всичко в мен, което не е кал.)

Ти с какво едно име би нарекъл всичко това, когато видиш, че то е в същността си едно?

То е едновременно и силата да сътворяваш, и съдържанието, което заслужава да бъде вложено в сътворение. То е семенцето, от което, грижиш ли се достатъчно за него, може да израсте… нямам думи, които да го опишат. Нещо, способно да сътворява светове – светове, които си струва да бъдат.

Което пък ме навежда на странна мисъл. Някога писачите на свободен софтуер са били отделни кукута, както сега мечтателите. Само че вече имат свое общество, влиятелно и с авторитет, съградено върху създаденото от тях.

Дали няма да дойде ден, когато способните да мечтаят истински, да желаят Лунни момичета, да търсят корените си в земята и да се протягат през тръните към звездите, също ще имат свое общество? Защото това, което те са способни да творят, е много повече от софтуер…

Дали? А дали е толкова нужно – нима ако нямат свой свят ще спрат да мечтаят… истински… Или да търсят…

А името, приятелю, онова едно име го знаем и двамата. Tо събира и мечтателите, и немечтаещите, и щастливите, и нещастните, и болката, и усмивката, и смъртта, и сътворението… Една малка обикновена думичка.

Любов.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Способните да мечтаят истински
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell