/ Лично

Стая 1210

Сдобих се с нова стая в хотела, с Интернет. Дръпнах си цялата поща. Количеството спам е невероятно! Сега ще трябва да се преборя с него. Успях да пусна и няколко писма вече. И да кача всичко, което писах offline през тези дни на сухо в блога си тук.

Бях и по-милостив към Гордън от очакването – чак се учудих на себе си… Всъщност като се замисля научих доста от него за двата дни. Не точно това, което очаквах, но – определено няма да ми е излишно.

Днес имаше ново зрелище в хотела – сватба. Ужасно нещо. Имам предвид не точно сватбите по принцип, а тази конкретно. Никакъв шум – дъвчат си хората – като на погребение… Скука. В обедната почивка станах свидетел на фотосеанс на младоженците. Такива изкуствени пози ги караха да заемат, че с Юра едва не се попикахме от смях. Пълна скръб – представете си сватбена снимка на прабаба ви със саксийка цветя в ръцете и изкуствено влюбен поглед вперен в дядо ви. Горе-долу резултата ще е същия – само, че цветен, I hope… А и двамата изглеждаха толкова отегчени, че не е истина. Юра мъдро обобщи – така де – нали рано или късно ще се разведат – за какво да се впрягат толкова. Аз пък декларирах, че ако мен ме накарат да участвам в такъв пародиен фотосеанс бих поискал развод веднага.

След тази история съвсем ми мина желанието да снимам – нещо ми липсва вдъхновение. Сега ми се е паднало да живея в замък – има толкова за снимане само в хотела, но…

Новата стая е супер – това наистина е най-луксозното място, където съм отсядал. Тук всичко е ново, лъснато, модерно. Имам си тераса с изглед към розариума. Банята е жестока, обзавеждането cool. Започва да ми харесва. Всъщност трябвало е да бъдем в тези стаи по принцип, но заради баровците от застрахователната компания са ни сгънали в ъгъла. (Хм! Това ще си го запиша в черното тефтерче.) Хотелът е скъп, но с отстъпката, която имам всъщност не е невъзможно да си позволя няколко дни почивка тук отново за своя сметка някой ден. Но не и сам… в никакъв случай не сам.

Днес за втори ден се събуждам от сън с разсъждения на английски в главата си. Точно 4-5 дни са ти необходими да се загубиш и да превключиш. Добре, че дращя тези глупости в блога си защото иначе няма с кой една дума на български да си кажеш. Прекарвам по 12-15 часа в компанията на чужденци и единствената комуникация е на английски. Първия ден обикновено ми е криво и съм уморен, втория и третия ден спираш да се напъваш, след това все едно все така си бил. Останалите поне с другите могат да си говорят на родния език, но аз и Юра сме сами от България и Хърватска и нямаме избор.

Andy изчезна към Виена. Аз ще пътувам с чехите утре. Николай ще ме чака около Пратера.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Стая 1210
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell