Stereo Love
Всичко, което знаех за Stereo Love бе това, което бях чел на сайта на проекта. От доста време си бях наумил да го гледам, но все не поглеждах навреме кога е датата на следващото представление. Затова, когато в сряда вечер след Night Songs, Весела ми каза, че ще дойде по-късно в къщи днес, защото играе Stereo Love, аз пък реших да отместя началния час на купона с един час назад за да видя пиесата.
Играе се в Червената зала на Червената къща, а билет може да се резервира предварително и online през сайта им.
Stereo Love е странна пиеса, от онези, които могат да бръкнат много надълбоко и истински в душата ти, да те хванат за гърлото и да те поразмятат из собственото ти пространство. Stereo Love е аутопсия, дисекция на самотата – на онази, която те заобикаля, когато си сам… И на другата,… когато до тебе е някой или пък няколко души, но ти пак си повече сам от всякога. Stereo Love е дисекция на собственото аз. Stereo Love е емоция. Пиеса, която е задължителна за всеки, който поне веднъж е намирал сили да заплува в (понякога) тъмните води на собственото си аз. Не – не е депресарска история – напротив – дисекцията е с много хумор, със закачка… А и нали всъщност аутопсия на каквото и да е можеш да направиш едва след като си го надвил. Самотата не прави изключение. Пиесата завършва с три много лъчезарни усмивки, които си струва да видите!
