Всичко, което знаех за Stereo Love бе това, което бях чел на сайта на проекта. От доста време си бях наумил да го гледам, но все не поглеждах навреме кога е датата на следващото представление. Затова, когато в сряда вечер след Night Songs, Весела ми каза, че ще дойде по-късно в къщи днес, защото играе Stereo Love, аз пък реших да отместя началния час на купона с един час назад за да видя пиесата.

Играе се в Червената зала на Червената къща, а билет може да се резервира предварително и online през сайта им.

Stereo Love е странна пиеса, от онези, които могат да бръкнат много надълбоко и истински в душата ти, да те хванат за гърлото и да те поразмятат из собственото ти пространство. Stereo Love е аутопсия, дисекция на самотата – на онази, която те заобикаля, когато си сам… И на другата,… когато до тебе е някой или пък няколко души, но ти пак си повече сам от всякога. Stereo Love е дисекция на собственото аз. Stereo Love е емоция. Пиеса, която е задължителна за всеки, който поне веднъж е намирал сили да заплува в (понякога) тъмните води на собственото си аз. Не – не е депресарска история – напротив – дисекцията е с много хумор, със закачка… А и нали всъщност аутопсия на каквото и да е можеш да направиш едва след като си го надвил. Самотата не прави изключение. Пиесата завършва с три много лъчезарни усмивки, които си струва да видите!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо