Страхове и черупки

– Момичето не се уплаши… Разказах и…
– Зная. Прочетох го в блога ти.
– Хм.
– Хм. 🙂
– Аз не го бях написал 😉
– Стига, Йовко. Познаваме се достатъчно добре.
– Шегувам се 😉
– Да де, ама не виждам смешното на шегата…
– Няма смешно… Понякога шегите не са смешни… Но, както можеш да се досетиш, тя също е от тези, които се крият вътре в себе си – много дълбоко…
– Много са. По-точно – много сме.

Вашият коментар