Половината неделя прекарах с момчетата около Simple Studio. Решихме да пощракаме street из Южен парк. А аз помъкнах и новата придобивка – средноформатния Киев с два ролфилма – чернобял и цветен за да видя как се справя. Излязох час и половина преди срещата за да имам време да прекося Южен парк сам и докато слънцето не се е качило много високо. Не „видях“ повече от десетина кадъра, но това пък е почти един запълнен ролфилм. Подраних с половин час за срещата, но там вече беше Димо – така, че можеше да започнем със сутрешното кафе, което обикновено предхожда фоторазходките ни. Проблемът с тези кафета е, че се отваря приказка и станахме за снимки чак в 10:30, когато слънцето вече беше високо, печеше сериозно и хвърляше грозни дълбоки сенки. Време за бира, но не и за фотография.

Аз принципно нямам грижи с ранното ставане, но трудно се събират хора малко след или по време на изгрев, особено през уикенда. Светлината е подобна около залез слънце, но пък тогава има прекалено много хора навсякъде.

Предпочитам да снимам street-портрети незабелязано и от дистанция, която не притеснява обекта. Насочения обектив стъписва повечето хора. И дори да нямат против снимката, обикновено се стягат и емоцията се променя. Преди около две-три години доста време изобщо не снимах хора – не знам защо – не ми беше интересно, докато сега това, което ме вълнува е именно човешкото лице с емоциите му, излъчването, мимиката, движението, погледите…

Любопитно ми е какво се е получило с ролфилмите, но да видим кога ще намеря време за тях…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Звучи доста любопитно – чакаме снимките :-)

    Отговор

  2. Ами десетина от тях са вече във фото-блога ми… Повече с времето…

    Отговор

  3. Хубави са – най ми хареса the look :-)

    Отговор

  4. Приятно сте си изкарали и благородно ви завиждам. Трябва да се наканя и аз да си взема един фотоапарат. Обаче не мислите ли, че има някакъв воайорски елемент да се притаиш и да щракнеш хората от засада :) !? Да ги издебнеш в момента точно когато си мислят, че никой не ги гледа. Иначе пък наистина хората се стягат и се губи емоцията.

    Отговор

  5. Определено ти се получава това снимане от разстояние. Предполагам с някакъв 200+ обектив. И си прав за това дето хората се стягат като видят обектив. Аз някакси не успявам да остана незабелязан …

    Отговор

  6. Християн, никой не се притаява и не дебне от засада! Разхождаме се по улицата и си снимаме, така както другите си зяпат. Има воайорски елемент, когато се обърнеш след късата пола и готините крака на някоя мацка, с която си се разминал, нищо воайорско няма в насочения обектив, особено когато в резултат на него се появява добър портрет.

    Георги, благодаря! AF Nikkor 80-200/2.8D ED използвам в момента за дълго. И много си го обичам. Велико стъкло!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *