Sunday morning

Днес се излюпих малко след 10:30. Нищо необичайно на пръв поглед. Разликата е че цяла седмица се будех като по автомат в 7:30 преди часовника ми да прозвъни в 7:40, в колкото е инструктиран. Най-тежко беше в понеделник, защото предишната вечер си бях легнал около един и половина след полунощ след като през трите празнични дни направо си бях лягал рано – т.е. около полунощ. Нямам никакви проблеми с късното лягане и ранното ставане с изключение на моментите на преход. Обикновено в тези преходни дни от недоспиване ужасно ме боли глава.

От вторник обаче организмът ми превключи на режим с малко сън и през цялата седмица си лягах усреднено около 2 след полунощ и бях кукуряк в 7:30 без помощта на будилник. Днес също, но реших, че съм бял човек, че е неделя и отново заспах.

Успях дори да си подредя малко квартирата и се отдадох на мързел и новия албум на Diana Krall, който въртя вече за трети път от сутринта насам…