/ Откровение

Сутрин

„…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body responds, like a flower in the sun, glistening with the morning dew, she welcomes… she invites… she obsesses me”

“in the shadows, this is where she hides her mystery, her secrets, her desires… and maybe… her truth…”

Сутрин е… но през лятото слънцето се вдига бързо и рано затопля всичко наоколо… блести закачливо по повърхността на морето и те гали навсякъде. Ще му помогна да те събуди, защото има дни, в които да сънуваш наяве е по-красиво. И по-истинско. И можем да сънуваме заедно.

Не вярваше, че наистина ще сглобя истинско легло с балдахин в средата на този пуст плаж, нали? С малка етажерка за книги до него. Не вярваше, че ще те донеса на ръце до тук, а морския бриз ще вее воалите около нас, в опит да открие на морето, колко прелестна си, облечена само в голотата си и обожанието ми. Не вярваше, че не се отказвам да сбъдвам мечти и да преплитам своите с твоите?…

Мога да те докосвам като бриз. С онази прелитаща топлина, която дори най-фините фибри на кожата ти едва долавят, но някаква магия ги кара да настръхват, а ти чувстваш как тази топлина се разлива по теб и засенчва слънчевата. Завихря се, трепти и бушува под повърхността на кожата ти, изгаря те отвътре… и е способна да изпепели и двама ни…

Мога да те докосвам като вятър. Пулсиращо, бушуващо и бурно. Да скъсам воалите на балдахина и да ги отвея далеч навътре в морето… като откъснати ангелски криле, които не заслужаваме, заради греховната ни ненаситност…

Мога да те прегръщам като морето. Навсякъде. Нежно. И безкрайно… Да те нося на повърхността на вълните си и да те обливам с ласките си…

Но няма да съм бриз, нито море, нито вятър. Защото съм тук и съм себе си. И моите длани ще парят по твоята кожа, а устните ми ще татуират музика по тялото ти. Ръцете ти ще ме прегръщат и разкъсват едновременно. Въздухът ще се скрие под пясъка и ще свисти наоколо като в пустинна буря, морето ще се стъписа от звуците, а светлината ще се свие на топка и ще избухва в заря пред невиждащите ни нищо очи. Устните ни ще се напукат толкова, че ще сме готови да се изпием взаимно, за да утолим жаждата си… за докосване, чувстване и сбъдване…

И, въпреки това, въпреки всичко, нито твоето, нито моето удоволствие ще е съвършено, докато освен тялото си, не разтвориш и душата си… за мен… където… да прокървя и да оставя своята… Не за да те обсебя, а за да те топля… за да те държа на ръба на онова другото, пърхащо, оргазмено усещане, което те изпълва отвътре… всеки ден… Което не е импулс, а нирвана… Което не е клетка, а най-вълшебното освобождение… да бъдеш себе си… Обичана. Желана. Истински и безгранично. Без условия.

Само това ще осъществи теб, ще осмисли мен и ще ни сбъдне… взаимно и истински…

Сутрин е… С аромат на капучино, море и обичане… Събуди се…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Откровение, Избрано, Секс
Сутрин
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell