Светът е малък

Днес научих, че ако един ден Дончо се върне в България ще мога да го наричам комшу. Не стига, че онзи ден се оказа, че мой колега ми е съсед в отсрещния блок, а днес разбирам, че Дончо и Тянко, който също ми е колега, са съседи и то на същата улица, на която е и моят апартамент, която понеже е крива, се случва така, че от терасата ми може и да мога да им махна с ръка и те да ме видят. Ако правилно допускам къде са техните апартаменти. Ех, какъв IT квартал съм си избрал. Всъщност като се замисля освен шерване на бира, направо може и да сме в обсега на един wireless access point и да си шерваме и безжичен LAN 😉

Днес се запознах с изпълнителния директор на SEP Bulgaria. Рядко някой мениджър в българското IT ми прави приятно впечатление от първо виждане. Може би заради съвременното му мислене, заради отворения начин на споделяне на идеите, заради визионерския поглед, но определено ме провокира да симпатизирам на нещата, с които са се захванали и на начина, по който го правят. Особено ако продължават в такъв дух. Дано повече новаторски компании се появяват у нас. Българското ИТ има нужда от продухване – от ново мислене, нов мениджмънт, където значение имат оригиналността на подхода и ценността на идеите, а не безполезните традиции и консервативни стереотипи. Всъщност в рамките на един обяд се оказа, че имаме толкова допирни точки и общи познати и колеги, че… определено света нещо започва да отеснява 🙂