Светът според... мен

In the world according to Garp, we are all terminal cases.
– John Irving

Джон Ървинг е един от писателите, които чета с удоволствие. Първата негова книга, която ми попадна, се казваше „Светът според Гарп“ (The World According to Garp) и освен, че искрено ме забавлява тогава, смея да твърдя, че в онези години това бе една от книгите, които повлияха дори на моя начин на мислене, писане, себеирония, гледни точки и много други подобни неща…

Всъщност няма да разказвам за книгата – препоръчвам я на всекиго. Но понеже напоследък и аз (а и голяма част от БГ блогосферата) май се заровихме в твърде злободневни и дребни теми, които не си струват отделените сили и енергия, а пък под форма на предизвикателство, една непозната, с коментарите си към един отминал пост, ми подхвърли интересна идея, а именно да споделям по-издълбоко какво мисля за различни такива крайъгълни неща от живота на всеки човек, реших да отворя нова категория в блога си, където да пиша своето виждане за някаква определена тема от човешкия живот. Не за конкретно събитие, случка или повод – а някаква такава по-глобална и вечна тема – която може да се подхвърли с една-две думи – например приятелството, предателството, любовта, брака, децата, щастието, болката, секса… Така и ще озаглавявам въпросните есета вероятно – с една дума… А те ще се появяват в нарочна категория, която реших да нарека The World According to… Демек Светът според… мен, разбира се… 😉

Първите теми (може би) ще бъдат вече предложените от deep… А следващите ще пускам по специален регламент (по-късно за него) и вследствие на резултатите от анкети, които ще започнат да се появяват във времето пак тук и ще определят най-интересната или предпочитана тема. Всъщност има и следваща стъпка… Ще подхвърлям топката на различни други блогъри, които са ми интересни да ги чета – да опишат своя съкровен поглед върху определена тема, на принципа на отминалото блог-явление „5 неща, които не знаеш за мен“. Понякога това ще са хора, които може би очаквам да мислят като мен, а друг път такива, за които почти знам, че ще са на обратното становище. Току-виж пък такава категория си отворят и други блогъри… Е, дали някой ще се върже на провокациите ми е съвсем друга тема – ще видим… 🙂

А, да не забравя, честит 24 май!…