Вход Абонамент

Позиция

Личен вестник

Личен вестник

Понеже вчера [https://yovko.net/?p=514], след няколкоминутен прилив на липса на въображение, нарекох страничката си с rss-feeds Личен вестник, днес ми подхвърлиха – а защо няма български вестници в новините там… Защо ли наистина? Сигурно защото българските вестници толкова се кумиха преди да се появят в Интернет, че тотално
Йовко Ламбрев
Будители в затвора

Будители в затвора

> Отчаяни болести церят се с отчаяни лекарства… или никак… Шекспир Толкова много празници имаме за свободата си, за пробуждането си, за писмеността си и културата си. Толкова много са – наистина. Но в Интернет българина го мързи да ползва азбуката си, свободата сме обявили за утопична романтика, а будителите, все
Йовко Ламбрев
Указатели на свобода

Указатели на свобода

Някъде преди около половин година направих първия си опит да дефинирам някак [https://yovko.net/?p=468] част от понятията около свободната култура. Както заявих и тогава в статията си, тя се нуждае от развитие, доколкото и самите понятия, ориентири и базис все още се търсят и подлежат на създаване,
Йовко Ламбрев
Don't Talk With Strangers

Don't Talk With Strangers

Денят беше хубав – не знам точно защо има и такива дни. Особено ако ги чакаш и предразполагаш да са такива. Имах и една много лична причина да му се радвам на този ден от началото, почти до края. Някой ден може би ще я споделя и тук, но сега ми
Йовко Ламбрев
Справедливост за Николай Баровски

Справедливост за Николай Баровски

Наскоро от един пост в блога на Maniax научих за случката с Николай Баровски [http://reforma.dnevnik.bg/show.php?id=582]. Защо ли някак звучи едновременно нелепо, тъжно и много вероятно предвид света, с който сме се заобиколили. Снощи след концерта [https://yovko.net/?p=464] умувахме какво можем
Йовко Ламбрев
Концепции vs. Матрици

Концепции vs. Матрици

А ти нямаш представа колко тъжно ми е да прочета горното именно от теб [https://yovko.net/?p=460#comment-2864]. И ако коментарът бе подписан от някой друг, повярвай ми, щях да го оставя без последствие… Всъщност единственото, с което съм съгласен в предходните ти думи е, че човекът е
Йовко Ламбрев