poetry

На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах в теб, приемайки те в себе си… с отломките на оцелялото ми тяло. С докосване ми построи убежище, а себе

> На Преслава, с цялата ми благодарност за това завръщане Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето – палачът на прогизналите ми от влага спомени. Нощта вали, звездите плачат. На пълнолунна светлина съзирам сенките на петилетното си мълчаливо бродене. Безбройно много са и хладни са отломките на отегчително-жестоките

> Ето ме още веднъж на игрището на разбитите сърца. Още едно преживяване, което ще впиша в личния си дневник. Още едно емоционално самоубийство от свръхдоза чувства и гордост. Много късно да кажа „Обичам те“. Много е късно да започна отново пиесата. Напускам останките на вчерашното си детско игрище. Губя

Когато чашите се чукат във коледната нощ, вън снегът горчиво липсва, и ласките ги няма, и сънят е бос,… а Коледа в сърцето ми отново се разписва. 25 декември 1995 Пловдив

Посвещавам на 3 август и едно момиче Следобед бе – бяхме двамата само сами и гладни, но вместо нещичко вкусно изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо, сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни. Дрехите паднаха, разпилени из стаята при въпросите, захвърлени временно, дали свобода на мечтата – омайната, на копнежът