Ръкопис за сълзите на един шут

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. И аз виновно гледам в пода,
    и нервно чупя пръсти,
    незнам дали вина е
    или вечно гузна съвест
    затова, че все те обвинявам,
    че недоволствам, мрънкам все
    и сякаш не ми стига
    една любов тъй безусловна,
    прегръдката ти, силата
    и недостатъците, а дори
    и тях обичам.
    Обичам…
    Пак бяга смисълът на тази дума,
    пак търся друга, а такава няма,
    пак искам повече за теб,
    за нас, за чувствата ни.
    Защо пък с тебе да сме различни?
    Не знам.
    Залутах се в лабиринт от мисли.
    А чувствата са просто чувства,
    там разумът ни е безсилен,
    а аз ги тиках в папки, в чекмеджета,
    подреждах ги и ги класирах,
    а после в миг ми биваха отнети,
    и губех се в безпаметство, загивах…

  2. това е върхът! Харесвам Фиш и този стих ми дойде добре!
    Отдавна не бах чувствала, че има и други като мен!Благодаря ВИ !

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: