Откровения

О, man, той бил тука...

О, man, той бил тука...

С Мишинев закъснявахме за началото на семинара вчера, когато малко пред София Здравко звънна за да попита за един момък, който за първи път трябваше да участва в нашите съзаклятнически семинари. След разговора и двамата със Стоян прихнахме да се смеем и той предложи ценните мисли и фрази на Здравко
Йовко Ламбрев

Отдаване

На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах в теб, приемайки те в себе си… с отломките на оцелялото ми тяло. С докосване ми построи убежище, а себе
Йовко Ламбрев

Завръщане

> На Преслава, с цялата ми благодарност за това завръщане Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето – палачът на прогизналите ми от влага спомени. Нощта вали, звездите плачат. На пълнолунна светлина съзирам сенките на петилетното си мълчаливо бродене. Безбройно много са и хладни са отломките на отегчително-жестоките
Йовко Ламбрев

Момичето

> На Essy, с много обич Късният следобед не след дълго щеше да принуди оранжевото слънце да се скрие под рамката на прозореца, въпреки ясното безоблачно небе, обвило града. Есента вече започна да съблича дърветата и да оцветява листата им. Бавно и неумолимо настъпваше зимата – един сезон, не особено симпатичен
Йовко Ламбрев

Истинската любов

> За да се роди любовта е нужно само малко надежда. След това надеждата може да си отиде, но любовта вече съществува. Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка. Има любов,
Йовко Ламбрев

Ръкопис за сълзите на един шут

> Ето ме още веднъж на игрището на разбитите сърца. Още едно преживяване, което ще впиша в личния си дневник. Още едно емоционално самоубийство от свръхдоза чувства и гордост. Много късно да кажа „Обичам те“. Много е късно да започна отново пиесата. Напускам останките на вчерашното си детско игрище. Губя
Йовко Ламбрев

Хората се раждат зли

Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше
Йовко Ламбрев