Денят беше изтощителен и за пореден път приключва след полунощ естествено… Среща в Министерството на транспорта и съобщенията със зам.министър Неделчев и трима депутати. Стойчо Кацаров е моят фаворит със неговия лаптоп Mitac и Mandrake :) После се оказа, че Дончо спукал гума и с такси се засилихме с половинчасово закъснение за презентацията в Центъра за изследване на демокрацията. Обяд, за който не искам да си спомням – само загубих времето на Краси. След това се опитах да посвърша малко работа в офиса, преди да хукна към къщи, за да водя Глен на вечеря с Горан… Action отвсякъде… Някак между другото дойде и писмото на Bill Nottingham, че днес са обявили Fedora Core 1 за AMD64…

Горан предложи индийска кухня… Никога не бях опитвал и казах ОК. Взех Глен от хотела – беше много щастлив от следобедния си разговор в МТС, който бил адски ползотворен според него. Оказа се, че дядото на жената на Глен бил съвсем истински индийски принц. Имал цели 6 жени (благодаря, че попитахте), което Глен мъдро определи като страхотно, когато си на двайсет и ужасно ако си на четиридесет. Въпросният принц успял да доживее някак петдесет и няколко обаче. Вследствие на това Глен се оказа ценител и познавач на индийската кухня. При това в детайли кое как се сервира, които подлудиха сервитьорките на Taj Mahal.

За първи път опитвам индийска кухня – бях чувал само, че е люта, но какво пък – аз си падам по пикантни храни. По екзотични също… Оставих Горан и Глен да подберат нещата – при това те се постараха да не са от най-ужасните… Добре, че на масата имаше солидни количества добро вино и минерална вода… Всъщност подобна кухня си е истинска обида за добрите вина. На практика след няколко преглъщания ти е все едно какво е виното. А за бога, та аз обичам люто! Естествено и Глен и Горан се забавляваха с реакциите ми… Глен се бъзикаше, че аз няма да погълна много и щяло да има повече за тях. Уви – мисля, че погълнах достатъчно наравно с тях като за новобранец. Изненадата ми беше, че според Глен това изобщо не било достатъчно „спайси“ – поевропейчено било – класическата индийска кухня била още по-хард. Похвали се, че бил ял в Индия само такава храна в продължение на няколко месеца. След това бил истински щастлив да вкуси хамбургер в Канада :) Всъщност според мен ако два дни ядеш само това – после можеш да погълнеш всичко – няма да има с какво да го усетиш…

Беше гот! Смятам да опитам пак. Нали вече казах, че обичам пикантна и екзотична кухня?

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Vili Dimitrov 7 март 2004 в 14:38

    Super si go napisal tova za indiiskia restorant a za finalnoto izrechenie prosto niamam dumi.Shte se radvam ako se zapoznaem niakoi hubav den.
    Pozdravi
    Vili

    Отговор

  2. хубавите хора дори и по стила на писане си личат, нали? :)
    а в повечето ресторанти тук има голяма разлика с нацианалните храни на съответните народи…

    Отговор

  3. Баси, стига сте ме четкали – как беше емотиконата за изчервяване…

    Отговор

  4. Само да отбележа – за пръв път пукам гума от 9 години насам. ТОЧНО на този ден, когато най-много бързахме. Добре поне, че спуканата гума успя да ни закара до синята зона пред НХГ – инак не знам къде на Хр. Ботев щях да оставям колата, да търся такси за Глен и т.н. Късмет!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *