Изобретателят на таратора заслужава нобелова награда за мир и за спасение на човечеството. Не се сещам за нещо по-истинско в тези летни жеги от това скромно ястие. Всъщност тази студена супа, освен че е чудесно разхлаждащо нещо, е единственото, което може да предизвика апетит у мен през последните няколко дни. Даже и бирата не върши работа, доколкото ти излиза моментално през гърба.

Всъщност, подобно на пицата, и тараторът има разновидности и фундамент. За мен последният се състои от настъргана на ренде средно-голяма краставица (измита, но небелена), посолена и омазнена с малко зехтин (или олио), една кофичка кисело мляко (Верея и Пършевица като че ли докарват най-вярната консистенция) разбъркано гладко и малко по-малко количество от същата кофичка вода.

Това можем да го наречем таратор Маргарита (подобно на основата на пиците). Честно казано тази конфигурация напълно ме задоволява. Особено ако млякото идва от хладилника, а водата от шише минерална вода (не заради друго, ама от софийския ми водопровод тече нещо жълтеникаво-ръждиво, което може да докара и цвят на руса бира).

Разни други таратори щъкат из българското кулинарно пространство – с добавка на чесън (това вероятно трябва да е таратор Маринара), с копър или магданоз (демек таратор Пикантен) или пък с орехи (не знам за такава пица, за да и изплагиатствам името). Виждал съм таратор с кисели краставички (правехме такъв в часовете по Готварство по Трудово обучение в последните години на реалния строеж на комунизма в края на 80-те на миналия век, когато се намирах в основното училище). Предполагам, че няма никакъв проблем да се синтезира и таратор с кашкавал и шунка – демек Прошуто-Фунги или каквото друго му дойде на ум на човек… Аз лично смятам да се придържам към оригиналната рецепта – най-малкото, защото се приготвя за три минути.

Между другото най-добрия таратор спрямо моя вкус в София се приготвя във веригата пицарии „Виктория“. Струва малко повече от два лева наистина, но ти сервират една огромна 400-грамова купа, срещу която никаква жега няма никакъв шанс. Добра опция е и таратора в халба на Happy.

Добър апетит!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Охххх… още малко и ще ме накараш/убедиш да опиша нейде публично историята за таратора, който се опитахме да направим на International Dinner в Принстън през пролетта на 1997 :)

    А че тараторът е животоспасяващо средство и основна част от арсенала за борба със жегите, спор няма!

    Отговор

  2. Никакво още малко – ти вече започна offline… давай online за всички :-)

    Отговор

  3. Пенчев, както Йовко беше казал за една друга интересна история, сега аз ще го повторя в опит да те уверя, че и твоята история заслужа да бъде написана и запазена!

    А освен това пак ми се слуша :PPPpppp

    Отговор

  4. Едно малко подобрение в технологията на приготвянето: :-)
    Значи краставицата може бързо да се нареже също и с ренде Вьорнер, за да стане на кубчета, защото иначе се точи като макарони и точно в този си хлъзгав вид съвсем лесно може с плясък да се върне от лъжицата обратно в чинията, което обикновено води до разпръскването на капчици от по-течната част в различни посоки /най-вече по дрехите/, което пък от своя страна би могло да доведе до кататаклизми в междуличностните отношения и обвинения/признания в непохватност и т.н., а това в някой сюблимен момент може да се окаже кофти работа :-))

    Отговор

  5. @Таня: На кубчета не е куул ;-)))) Аз даже и с мазнина не мажа краставицата. Но рендето е обезателно ;-))

    (Ако питаш мен, описаната от теб ситуация е обещаваща и настройваща на съвършено друг тип реакции и взаимоотношения от гореописаните ;-Р….)

    Отговор

  6. Рендето е по-hard & heavy – винаги рискуваш да замезиш таратора с мръвка – нещо като доза здравословен стрес ;-)

    Иначе и на кубчета става – няма лошо…

    Отговор

  7. И аз да си кажа какво е за мен Тараторът.

    Първо Краставицата се реже на Кубчета, а не се рендосва. Кубчетата да са със страна от 3 до 8 мм, което калибриране задължително се извършва с Окомер! (Освен това тези кубчета се приема да забягват в посока призма откъм форма като се вземе предвид, че нарязваме нещо като цилиндър.. :) ) Кубчетата са за мен по-добри от рендажа, т.к. предоставят нещо хрупкаво за дъвчене. Краставицата я предпочитам белена. Рязането на кубчета става бързо и лесно по следния начин: Ако започваме с цяла краставица я разрязваме надве сравнимо равни части по равнина перпендикулярна на остта. След това правим нарези перпендикулярни на разреза с дълбочина около два см, като тези нарези образуват решетка квадратна със страна на квадрата 3-8мм. после режем филийки успоредно на първоначалния разрез, които филийки би следвало да се разпадат на кубчета…

    Останалото е лесно. Истинският Таратор за мен има пет съставки:
    1) Краставица
    2) Копър
    3) Чесън
    4) Орехи
    5) Кисело Мляко

    Не се приемат води, масла и т.н., щото си го обичам Гъст и добавянето на вода ми го разваля!

    Откъм Кисело Мляко си има проблеми, т.к. напоследък забелязвам, че пазарното снабдяване е много зле. Чувал съм хубави неща за Верея, а Маркелито смятам, че става, но другото по пазара не знам въобще какво е.

    И друго: след като си забърка човек таратора ако въпросният отлежи в хладилника няколко (до 30ина) часа в хладилника става Най-Баш!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо