The Dreamer

Днес след като приключих разговорите със Здравко и Владо, реших все пак да се разходя из София и за моя изненада се сблъсках с фоторепродукция на Joy Caros с размер на голям постер.

Стилът и адски ми допада. Някак си има върху мен въздействието на Салвадор Дали, без натрапчивата екстравагантност на провокациите му. Не се сдържах и го купих, разбира се. Не се колебах и секунда всъщност, какво като е фоторепродукция. След което трябваше да си намеря голяма рамка, всъщност предпочитам клипс, който за щастие намерих в Praktiker, където по една случайност ги мярнах вчера, докато с Владо търсехме въртящи се столове. Трябваше ми най-големият формат 100/70 и за моя радост имаше такива. Малко не ми се вярваше, че такова огромно стъкло ще се закрепи само с един дюбел, но се получи стабилно.

Така голямата бяла стена зад гърба ми вече е с The Dreamer на Joy Caros, не ме дразни с празнотата си, и от нея ме гледат три красиви и дълбоки сини очи.