The Dreamer

Днес след като приключих разговорите със Здравко и Владо, реших все пак да се разходя из София и за моя изненада се сблъсках с фоторепродукция на Joy Caros с размер на голям постер.

Стилът и адски ми допада. Някак си има върху мен въздействието на Салвадор Дали, без натрапчивата екстравагантност на провокациите му. Не се сдържах и го купих, разбира се. Не се колебах и секунда всъщност, какво като е фоторепродукция. След което трябваше да си намеря голяма рамка, всъщност предпочитам клипс, който за щастие намерих в Praktiker, където по една случайност ги мярнах вчера, докато с Владо търсехме въртящи се столове. Трябваше ми най-големият формат 100/70 и за моя радост имаше такива. Малко не ми се вярваше, че такова огромно стъкло ще се закрепи само с един дюбел, но се получи стабилно.

Така голямата бяла стена зад гърба ми вече е с The Dreamer на Joy Caros, не ме дразни с празнотата си, и от нея ме гледат три красиви и дълбоки сини очи.

7 мнения за “The Dreamer”

  1. Защо не даде линк конкретно към картината, че никъде не видях надписи с имeната им на сайтовете, които си посочил 🙂 Така само подкладе интереса и нищо… 😉

  2. Ами опасявам се, че не съм виждал тази картина досега в Интернет, а и Google не я намира. Много е възможно и да я няма, въпреки че poster-а е печатан през 1999-та. Всъщност аз съвсем случайно го мярнах и ме привлече като усещане, не знаех, че е на Joy Caros, докато не забелязах подпис долу вляво.

  3. Баси, как ме приклещвате, а после да ме бият за това, че съм пуснал нелицензирана снимка, нали ;-P

    Добре де, ще видя довечера какво мога да направя 🙂

  4. Да, бе – баси шумотевицата дето настана 😉

    Освен това съжалявам, но не мога да репродуцирам фоторепродукцията на изкуствено осветление (бликове разни, а нямам филтър за тях), а когато вкъщи има естествено аз не съм в къщи. Затова ще се изчака някой уикенд, когато аз и осветлението съвпаднем.

Вашият коментар