Every year is getting shorter never seem to find the time.
Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desperation is the English way
The time is gone, the song is over,
Thought I’d something more to say.
(Pink Floyd)

Точно преди една година, на този ден, по същото време изпратих един email, който беше нещо като сбогуване, но и ново начало. Беше метафоричен, но и директен. Беше меланхоличен, но и зареждащ. Поне мен. Защото често за да започнеш нещо ново е нужно да минеш през раздяла, но пък промените винаги са нещо хубаво.

През тази една година имах планове и очаквания, които (както е обичайно за мен) бяха значително по-високо отколкото действителността ми позволи да скоча, но пък почти всеки следващ скок беше по-добър от предходния. И посоката беше правилната… През тази година очаквах повече и от обстоятелствата и хората около мен. Голяма част от тях не оправдаха очакванията ми. Предоверих се на доста от тях и погрешно оцених възможностите им. Това бе по-малкото зло. По-голямото ми разочарование бе, че почти не успях да открия и събудя у тях мечтателите, тези които неистово искат да случат мечтите си, както каза веднъж Весела. Срещах и продължавам да срещам армии от followers, а по-трудно от шестица от тотото е да се сблъскаш с някого, който носи у себе си потенциала на лидер. И… по-важното… отговорността на такъв… Защото сред редиците на follower-ите непрекъснато има достатъчно, които имат претенции да водят, но това, което ги проваля са точно две неща – неспособността им да мечтаят и да носят отговорност.

Беше ли по-лесно през тази една година, в която всеки ден целта беше една малка фирма да започне да расте малко по малко и да печели доверието на нови и все по-големи клиенти? Не, никак не беше лесно. Но е прекрасно, когато виждаш, че от усилията има смисъл и резултатът е приличен и видим.

Не беше и още не е никак лесно, но е вдъхновяващо, нахъсващо и зареждащо…

Съжалявам ли? В никакъв случай. Ако сега трябваше да взема същото решение, щях да го направя отново – дори още по-категорично. Въпреки всичките усилия и трудности, въпреки поредното лято, в което не успях да изляза в отпуск, въпреки пълната липса на какъвто и да е личен живот…

Всъщност, ако не трябваше болезнено да си припомня пипалата на есенциалната самота, може би щях да имам още повече хъс през изминалите месеци, както и способности да скоча още по-високо и близо до непостижимата летва, която съм си поставил. Но през тази година, задрасках усещането за дом и уют. А няма друг такъв унищожител на енергия, както безтегловността на емоционалната празнота. Каквито и акумулатори да мислиш, че носиш в себе си, те не стигат и до първия завой, ако не можеш да презаредиш с нечия усмивка, ако блъскането е самоцелно и резултатът, независимо дали е добър или лош, те завежда всяка вечер до адреса на хотела, татуиран върху личната ти карта, където да пренощуваш безлично…

Това беше годината на сътресенията… съзнателните и несъзнателните промени… на прагматизма в решенията… дори на толерантността към миналото и неговата посредственост. Стига толкова. Следва година на действията, на емоциите и на категоричността… година на развихрянето… Може да е опустошителна или градивна, но със сигурност няма да е инертна, кротка и спокойна. Не ми изглежда такава…

Време е за ново темпо, нови хора, нови концепции, нови усещания… Времето на консервативния прагматизъм отминава, практичността на клишетата е обречена, „императорите“ ще губят позиция след позиция, а follow-ърите ще страдат… Човекът и бизнесът все по-малко трябва да се срамуват от емоциите си, защото емоциите са пряко свързани с това, което съпреживяваме със сърцето си, а без сърцатост и креативността на разума е никаква. Нямам търпение да видя прераждането на тези, които са готови да рискуват всичко, да опитват отново и отново, различни неща, да се надбягват със себе си и… с времето…

Нямам търпение…

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. здравейте! :) дано не ви прозвучи прекалено прозаично, плитко и наивно, но… оставете се за момент на насладата от безтегловността. понякога има нужда от нея, за да намерим вярната посока за себе си – мога да се закълна в истиността на този простичък, житейски факт. каквото има да се случва, ще стане, независимо от нашите усилия да го предизвикаме. желая ви случвания! и много хармония :) сърдечни поздрави :)

    Отговор

  2. Каквито и акумулатори да мислиш, че носиш в себе си, те не стигат и до първия завой, ако не можеш да презаредиш с нечия усмивка, ако блъскането е самоцелно и резултатът, независимо дали е добър или лош, те завежда всяка вечер до адреса на хотела, татуиран върху личната ти карта, където да пренощуваш безлично…

    Йовко, страхотно казано, много ми хареса тази така поднесена истина.

    Аз понеже споделих с теб миналата година радостта си от започването в IBM, сега да кажа и че вече не съм там – много малко издържах – на какво – няма да споделям тук, за да не развалям красотата на текста.

    Сега пак започнах и аз нещо ново, не толкова гръмко звучащо, но все ми се струва, че ще е по-добро – надявам се много.
    А иначе, в дългосрочен аспект, съм решила и аз да започна собствен бизнес и да ти кажа до голяма степен се повлиях от теб, когато миналата година взе това свое решение. И от Григор, разбира се – от него постоянно се влияя :-)

    Отговор

  3. Това четиво беше хубав край на деня. Спуска читателя към личната им бездна и после ги изстрелва във висините – там където се раждат мечтите. Да речем, че подейства като акумулатор. Благодаря.

    Отговор

  4. И аз благодаря! :)

    Отговор

  5. Да! Динозаври … RIP! Follower-и … RIP! Steve Jobs … RIP! :]

    Отговор

  6. … В началото на октомври, лето 2011, Йовко разбърка мислите ми, включи зарядното и сипа сладко-кисел сос в делника ми …

    И за да не се местя много, много … ако позволиш?! :)
    8 години блог – страхотна всеотдайност и постоянство, за които те поздравявам!!!
    ЧРД!!!
    Благодаря за споделеното, прекрасните снимки и личната подкрепа, която получих от теб!
    Разбира се, изпращам ти и пожелания за здраве, прекрасни емоции и незабравими съпреживявания!!!

    Отговор

  7. Благодаря! Благодаря :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо