На едно Лунно момиче

До мене бе притихнала в мълчание,
във тъмното, обвита във косите си.
И в тишината нямаше страдания –
само нежно се докосвахме със мисли.

Нощта виновно някак си се скъса –
усмивки на лицата ни постави.
Дали защото всяка луда страст е къса,
а любовта понякога остава.

Защото ти си хубава. До болка.
И нежна си – до тътен и отмала.
Добра си – толкова безумно толкова,
че ме е страх да знам какво си преживяла.

19 декември 2004
София

script