Трепет

На едно Лунно момиче

До мене бе притихнала в мълчание,
във тъмното, обвита във косите си.
И в тишината нямаше страдания –
само нежно се докосвахме със мисли.

Нощта виновно някак си се скъса –
усмивки на лицата ни постави.
Дали защото всяка луда страст е къса,
а любовта понякога остава.

Защото ти си хубава. До болка.
И нежна си – до тътен и отмала.
Добра си – толкова безумно толкова,
че ме е страх да знам какво си преживяла.

19 декември 2004
София

script

7 коментара за “Трепет”

  1. Хмм, чудя се колко ли ще струва това листче след примерно 100 години 🙂 ?
    Човек тогава ще може да го дари на някой музей вероятно (но не в България – много вероятно).
    Що не вземеш да ми го подариш 🙂 ? От чисто егоистично-финансова гледна точка си питам 🙂 🙂 ? Току-виж наследниците изкарали някой Юан след 100-тина години?

  2. Нищо, man – нищо няма да струва… Това листче навярно има стойност само за мен. Хартийките нямат значение, нито музеите… Има значение кой, кого и как е докоснал с емоциите си или думите си, докато още е можел да докосва приживе.

    Едно докосване наранява, друго ти дава криле – понякога едно и също докосване прави и двете… Но това не означава, че не трябва да търсим точно докосването – каквото и да ни струва…

  3. Аве не се знае. Току виж утре ти покажа линк в някой базарен сайт озаглавен „Мишката на Йовко Ламбрев, с която работеше по време на ОпънФест 2004“.
    😉

Вашият коментар