Ан ме предизвика… И определено си е предизвикателство. Понеже – аз без да съм кореняк софиянец – признавам си – наистина ми е тъжно за този град и това, което му се случва, а какво остава за тези, които са родени тук, обичат го, и си го спомнят различен.

Истината е, че като прочетох нейния пост – първата ми мисловна реакция бе – цели три места ли?… Докъм едно-две като че ли мога да ги докарам, но… нека опитам.

На едното бях буквално преди две денонощия – панорамният ресторант на хотел Кемпински. Но всъщност ресторантът е просто ориентир, защото макар да е лъскав и да сервират черен хайвер, такива ресторанти има навсякъде. Това, което ме пленява там е гледката към светлините на нощна София… По фотографски завладяваща е. Но на снимка няма да е същото. Не са много местата в столицата, където може да видиш почти целия град дълбоко под теб и всъщност толкова близо. Да – гледката от Витоша е подобна, но там си далечен наблюдател, а тук си съвсем в сърцето на София. Та – мястото заради гледката… Задължително вечер и в ясно време…

Второто място е Боянската църква и спокойствието около нея, когато не е пълно с хора. Единственото място в София, където съм забравял, че всъщност съм в София. Но там не бива да те водят. Там е място, където да отидеш сам… или най-много с някоя сродна душа…

Третото е „Хамбара“ – не ходя често там, а и когато ходя не се задържам много. Дори не съм сигурен, че ми е истински приятно, но е страхотно да знам, че има такова място наблизо – точно в град като София. Свързано е дълбоко емоционално с няколко важни за мен периоди от време и хора, които ценя. И като прекрача прага започвам да се чувствам различно…

Но всъщност не бих водил чужденци на никое от трите места. Чужденците ги водя в „Под липите“ или „При Яфата“ на Солунска. След това ако могат да стоят на краката си най-много да ги разходя по Витошка и към хотелите им. Иначе ги товаря на такси и да ходят където си искат…

А тези три места са някак важни за мен и подозирам, че ще ми липсват някой ден, когато/ако реша, че нямам повече причини да живея в София.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Не съм била в панорамния ресторант в Кемпински, но се сещам за подобна гледка – САСА в Хемус. Любимо място ми е, но също като теб не бих завела чужденец, защото едва ли ще почувства същото.

    Благодаря. :) Беше ми важно да прочета за още ценни (дори и само за някой друг) места, вероятно защото имам нужда да харесвам повече този град. Дълго е да обяснявам защо…, но е период, надявам се.

    Отговор

  2. Още едно подобно място: кафето на ресторанта на Копитото :) Единственият му недостатък е, че бирата е 5 кинта ;-)

    Отговор

  3. Както не съм софиянец мога да кажа, че е много приятно в жежко лято да седнеш на пейките (а може и на самия фонтан) в градинката пред народния театър. :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо