Три цвята

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. О, в България сини хора не липсват!

    Това че рядко са на първите страници, че синьото не е на мода, ги прави донякъде невидими. Това са хората, които просто си ходят на работа, гледат бизнеса и дома им да са в ред, плащат данъците си. Нещо като черната материя във вселената, която не се зебелязва особено, но има съвсем солидна маса – и икономически принос :)

    Защо на Вийнер му се е сторило, че в България липсва синьото? Според мен защото сините хора у нас са хай-слабо представени в управлението на държавата: за тях политиката е по-скоро опортюнизъм, а и рядко биха гласували за партийни лидери, които оценяват като въздухари и популисти :)

  2. (Йовко, ако пишеш в „Идеалист“, смея да твърдя, че май ще е от малкото списания у нас, които с интерес бих разлиствал (онлайн или оффлайн:-)

    Много ми хареса този текст, също, и особено краят:

    Защото всъщност всички носим различни пропорции от всеки цвят. И когато открием, че от смесването на цветовете сме в състояние да запълним цялата палитра, може и да почувстваме, че животът ни не е толкова черно-бял и не е непременно нужно поредния ни опит за симбиоза, в резултат да се оказва безлично сивкав.

    Понякога дори се питам, дали всъщност не си искал да станеш писател някога… И не се шегувам! :-)

    Поздрави! (и Весела Коледа!) :-)

  3. Мишел, както стана ясно от блогосферата Идеалист няма да го бъде, но ти благодаря! Иначе, наистина никога не съм искал да ставам писател… Доста често ми е трудно да изразя каквото искам с думи…

    Весела Коледа и на теб и Ани! :-)

  4. О, вярно… Колко жалко… :-(

    Някак съм пропуснал новината (не успявам да следя всичко интересно онлайн) и сега се натъжих малко. Струваше ми се, че това е едно многообещаващо начинание…

    Криза? Явно да…

    Весела коледа и от нас! :)))

    (А колкото до изразяването с думи – мисля, че си много добър в това! Или поне така съдя от всичко написано от теб досега… :)

  5. @yovko: Доста често ми е трудно да изразя каквото искам с думи…

    Това усещане ми е добре познато :)

    Установявам, че от две-три години все по-трудно ми идва да се изразявам с думи и че това не рядко изисква доста мисловно напрягане ~8-[

    Обяснението може би се крие в мисловното развитие на човека през неговия живот. Когато човек е бебе той най-лесно и бързо възприема околния свят чрез допир и пипане, топло/студено, и следователно първоначалните му мисли (асоциации) са предимно кинетични. После човекът порасва, започва да говори, а по-късно в училище усвоява и писането. Заедно с това се променя и начинът му на мислене, като той минава на малко по-абстрактно ниво и става предимно визуален и звуков. Една част от хората обаче, особено тези които много обичат да си блъсат главата над сложни проблеми :) с времето установяват по-концептуално мислене, където мозъкът борави на ниво по-абстрактно дори от образите и думите; също така мисленето става по-паралелно, многоизмерно и не-„преградно“ (англ. compartmentalised). Тогава човек изведнъж установява, че му идва трудно да намери думи за новите си абстрактни мисли, и – о, ужас – дори да ги подреди в линейната форма, в която върви речта (а тя си е линейна, защото е низ от думи).

    Ето тук има една добра статийка на български, която описва трите основни начина на мислене и мисловно представяне – кинетичното, звуковото и образното: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=13222

    Като цяло не е трудно да определиш какъв е основният начин за мислене на даден човек (например за да подобриш общуването си с него): за целта е нужно да се обърне внимание на често използваните изрази [ http://www.businessballs.com/howardgardnermultipleintelligences.htm ], а очите, по-специалното посоката на погледа, също издават [ http://en.wikipedia.org/wiki/Representational_systems_(NLP) ].

    Междудругото, като стана въпрос за тази тема, днес попаднах на интересна статия в Neuer Zürcher Zeitung:

    http://www.nzzexecutive.ch/nzzexecutive/cms/de/108/interviews/wirtschaft-im-gespraech/article/265/144.html

    Та там се разказва за швейцарката Сюзън, която е запалена компютърджийка и неотдавна е открила собствен IT бизнес, където работната среда и задачите са специално подбрани за хора с форма на аутизъм да работят комфортно там. Нерядко сред компютърджиите има аутисти – запалени техничари обичащи да се задълбават до дупка в някой програмистки проблем, на които общуването с хора им идва доста стресово и затова предпочитат да работят самостоятелно.

  6. Много интересна история, хареса ми как „зелената“ близначка се пазари с „червената“. Когато човек от червения тип си науми да притежава нещо, не си дава сметка, че то може да му струва скъпо.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: