Има теория, според която хората могат да бъдат разделени на три, в зависимост от доминиращия в начина им на изразяване елемент. Първият тип са хората на действието, обичащи да бъдат забелязвани и да се чувстват важни в очите на останалите хора. Те обичат сблъсъците, рисковете, обичат да водят. Техният цвят е червения и в положителния смисъл са пионери, но лесно могат да се превърнат и в тирани.

Зелените са емоционалните хора – с оптимистичен поглед към нещата, приятелски настроени, открити, склонни към компромиси в името на консенсуса. Добрата им страна е дипломатичността, а в другата крайна точка на махалото обаче стои опортюнизма им или неспособността им да се фокусират върху проблемите.

Третият вид са рационалните хора – те говорят малко, но ползват точните премерени думи, анализират и преценяват фактите преди да заемат позиция или да направят избор. За тези – сините хора – практичността и компетентостта им е от значение да се чувстват значими. Логично е сред тях да се раждат стратезите, но те могат да бъдат и педанти или да са пречка за всяка по-екстравагантна идея.

За тази теория чух за първи път преди около 5-6 години. А преди няколко дни един човек, когото до този момент не познавах, чрез нея ме накара да си задавам много въпроси. “Според мен най-малко в България са сините хора”, беше първото му изречение в една кафе-пауза, което ме сепна и то не за друго, дори не защото точно си мислех същото, а понеже още не бяха минали първите 24 часа от неговия живот, които той прекарваше в България.

Дан е швейцарец, роден в столицата Берн, но предпочел да живее в Базел, заедно със съпругата си рускиня и двете си дъщери-близначки. Дипломиран юрист, говорещ свободно английски, френски, руски и няколко диалекта немски. Актьор с над 30-годишен стаж на сцената, музикант, продуцент и преводач, за който любимо амплоа е да обучава хората в културата на комуникаците помежду им.

“Когато дъщерите ми бяха много малки, като повечето близнаци, най-често получаваха сходни подаръци, макар и не съвсем еднакви”, разказва Дан. “След като ги разопаковаха обикновено се случваше едно и също нещо – моята червена дъщеря разглеждаше всичко и взимаше за себе си това, което и харесваше, без да се съобразява дали е било подарено на нея или на сестра и, която бидейки зелена консенсусна личност беше щастлива с това, което е останало. Като техен баща не считах, че имам право да пречупвам характерите им, но поне можех да ги науча всяка от тях да използва своя цвят в неговия позитивен смисъл, когато общува с останалите. Сега, когато са на седемнадесет и понякога все още се случва да получават сходни подаръци, вече нещата се развиват по съвсем друг начин – червената ми дъщеря отново се опитва да вземе това, което и харесва повече, но отива при зелената си сестра с аргументи и обсъждат кое на коя от двете ще стои по-добре, а в замяна обикновено зелената ми дъщеря успява да накара червената си сестра да се раздели с още нещо, за да получи толкова желаната от нея вещ и го прави с най-приятелската си дипломатичност, на която е способна. Знаейки, че са различни – всяка ползва своя подход за да общува сполучливо с другата, именно съобразявайки се с различията си.”

Преразказвам тази история в навечерието на Бъдни вечер (а тя трябваше да бъде първата ми колонка за Идеалист) не само защото ми се иска повече деца в България да имат родители като Дан, които не искат да ги вкарат в клишетата на собствените си разбирания, а да ги учат как да изградят себе си върху положителните страни на собственото си Аз, каквото и да е то. Разказвам го и защото се замислих, дали наистина не страдаме от липса на рационални хора наоколо. Ние българите наистина обичаме действието (даже само обещаното), изхвърляме се на приказки, впечатляваме се от бабаитлъка, дори на тираните си, дипломатично кротуваме… А мислим малко… като гласуваме, като решаваме важни неща от живота си, като създаваме…

Но дори и да е така – дори червените и зелените страни в националния ни характер да са повече от сините. Дали не трябва най-накрая да осъзнаем различията помежду си и като дъщерите-близначки на Дан да намерим верните подходи към себе си. Защото за да се справиш с нещо или за да го промениш е нужно добре да го познаваш. И да започнеш най-напред от себе си…

Защото всъщност всички носим различни пропорции от всеки цвят. И когато открием, че от смесването на цветовете сме в състояние да запълним цялата палитра, може и да почувстваме, че животът ни не е толкова черно-бял и не е непременно нужно поредния ни опит за симбиоза, в резултат да се оказва безлично сивкав.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. О, в България сини хора не липсват!

    Това че рядко са на първите страници, че синьото не е на мода, ги прави донякъде невидими. Това са хората, които просто си ходят на работа, гледат бизнеса и дома им да са в ред, плащат данъците си. Нещо като черната материя във вселената, която не се зебелязва особено, но има съвсем солидна маса – и икономически принос :)

    Защо на Вийнер му се е сторило, че в България липсва синьото? Според мен защото сините хора у нас са хай-слабо представени в управлението на държавата: за тях политиката е по-скоро опортюнизъм, а и рядко биха гласували за партийни лидери, които оценяват като въздухари и популисти :)

    Отговор

  2. Просто си копирах текста в личната ми директория!!!

    Отговор

  3. (Йовко, ако пишеш в „Идеалист“, смея да твърдя, че май ще е от малкото списания у нас, които с интерес бих разлиствал (онлайн или оффлайн:-)

    Много ми хареса този текст, също, и особено краят:

    Защото всъщност всички носим различни пропорции от всеки цвят. И когато открием, че от смесването на цветовете сме в състояние да запълним цялата палитра, може и да почувстваме, че животът ни не е толкова черно-бял и не е непременно нужно поредния ни опит за симбиоза, в резултат да се оказва безлично сивкав.

    Понякога дори се питам, дали всъщност не си искал да станеш писател някога… И не се шегувам! :-)

    Поздрави! (и Весела Коледа!) :-)

    Отговор

  4. Мишел, както стана ясно от блогосферата Идеалист няма да го бъде, но ти благодаря! Иначе, наистина никога не съм искал да ставам писател… Доста често ми е трудно да изразя каквото искам с думи…

    Весела Коледа и на теб и Ани! :-)

    Отговор

  5. О, вярно… Колко жалко… :-(

    Някак съм пропуснал новината (не успявам да следя всичко интересно онлайн) и сега се натъжих малко. Струваше ми се, че това е едно многообещаващо начинание…

    Криза? Явно да…

    Весела коледа и от нас! :)))

    (А колкото до изразяването с думи – мисля, че си много добър в това! Или поне така съдя от всичко написано от теб досега… :)

    Отговор

  6. @yovko: Доста често ми е трудно да изразя каквото искам с думи…

    Това усещане ми е добре познато :)

    Установявам, че от две-три години все по-трудно ми идва да се изразявам с думи и че това не рядко изисква доста мисловно напрягане ~8-[

    Обяснението може би се крие в мисловното развитие на човека през неговия живот. Когато човек е бебе той най-лесно и бързо възприема околния свят чрез допир и пипане, топло/студено, и следователно първоначалните му мисли (асоциации) са предимно кинетични. После човекът порасва, започва да говори, а по-късно в училище усвоява и писането. Заедно с това се променя и начинът му на мислене, като той минава на малко по-абстрактно ниво и става предимно визуален и звуков. Една част от хората обаче, особено тези които много обичат да си блъсат главата над сложни проблеми :) с времето установяват по-концептуално мислене, където мозъкът борави на ниво по-абстрактно дори от образите и думите; също така мисленето става по-паралелно, многоизмерно и не-„преградно“ (англ. compartmentalised). Тогава човек изведнъж установява, че му идва трудно да намери думи за новите си абстрактни мисли, и – о, ужас – дори да ги подреди в линейната форма, в която върви речта (а тя си е линейна, защото е низ от думи).

    Ето тук има една добра статийка на български, която описва трите основни начина на мислене и мисловно представяне – кинетичното, звуковото и образното: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=13222

    Като цяло не е трудно да определиш какъв е основният начин за мислене на даден човек (например за да подобриш общуването си с него): за целта е нужно да се обърне внимание на често използваните изрази [ http://www.businessballs.com/howardgardnermultipleintelligences.htm ], а очите, по-специалното посоката на погледа, също издават [ http://en.wikipedia.org/wiki/Representational_systems_(NLP) ].

    Междудругото, като стана въпрос за тази тема, днес попаднах на интересна статия в Neuer Zürcher Zeitung:

    http://www.nzzexecutive.ch/nzzexecutive/cms/de/108/interviews/wirtschaft-im-gespraech/article/265/144.html

    Та там се разказва за швейцарката Сюзън, която е запалена компютърджийка и неотдавна е открила собствен IT бизнес, където работната среда и задачите са специално подбрани за хора с форма на аутизъм да работят комфортно там. Нерядко сред компютърджиите има аутисти – запалени техничари обичащи да се задълбават до дупка в някой програмистки проблем, на които общуването с хора им идва доста стресово и затова предпочитат да работят самостоятелно.

    Отговор

  7. Много интересна история, хареса ми как „зелената“ близначка се пазари с „червената“. Когато човек от червения тип си науми да притежава нещо, не си дава сметка, че то може да му струва скъпо.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо