U Turn

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Радвам се за завръщането, което си планирал. Жалко за SimpleStudio. Преглеждах какво се случва там и ми се струваше полезно.

    …доколкото за компромисите, аз съм на същото мнение. Не трябва да има такива. Както сам каза, един компромис не е кой знае какъв проблем, но предразполага за следващ и следващ.

    Силно вярвам, че БГ блогсферата има възможностите да показва истинската действителност, тази която медиите крият зад измислените си предавания, риалита и безполезни новини. Още веднъж, радвам се за решението да се завърнеш с по-голяма активност тук.

  2. >“А да – и ще се виждаме/четем по-често занапред, надявам се…“

    Звучи обнадеждаващо :)
    Този блог е един от тия които редовно посещавам, почти от като съществува и определено ми липваха новите постове през „голямото затишие“.

    Успех и много нови плодотворни идеи!

  3. Не съм сигурен, какво точно искам да напиша. Някакъв малък хаос ми е в главата – не вследствие на прочетеното, (поне – не само), но като цяло.

    Със сигурност бих искал да ти кажа, че нито се сърдя, нито бих се обидил от решението ти за SimpleStudio. Но няма да крия, че ми е мъчно. Всъщност, още по-мъчно ми е, защото знам причината, която те подтикна към това решение. Не искам да прозвучи като извинение, но искам да знаеш, че аз самият също имах големи амбиции за този проект, просто моментът не беше подходящ. Амбициите ми не бяха големи, защото щях да се прочуя „на твой гръб“, (понеже точно това щеше да стане), а защото идеята беше уникална и аз наистина я поддържах във всеки един аспект. Жалко, наистина, че някои хора ни обвиниха, че им подбиваме бизнеса, без изобщо да са се опитали да вникнат в идеята, други – основните, на които разчитахме – просто не се появиха или очакваха, че ние ще им свършим работата и това би било някакво творческо удовлетворение за тях. Говоря за всички потенциални автори, към които бе ориентиран въпросния проект. Каква е причината – не знам. В известна степен виня себе си, защото – особено в последните няколко месеца – можех да съм по-активен. Но аз приемам SimpleStudio за минало спокойно, защото съм сигурен, че е нещо, благодарение на което успяхме да натрупаме опит – какъвто и да е той, и оставам с надеждата, че просто ще претърпи една положителна метаморфоза и ще се превърне в нещо по-голямо, с много по-голям успех.

    Това е за SimpleStudio.

    За Матрицата – знаеш мнението ми. Подкрепям те 100% и, честно да ти призная, радвам се, че си се решил. Сам знаеш, че аз го направих неотдавна и, макар и да не се развиват нещата точно така, както искам, поне имам много, много повече време за нещата, които искам, обичам и които гоня. Тъжното е, че не можеш просто да излезеш от Матрицата – тя не е една. Те са много и са много сложно преплетени, но важното е, човек да може да изгради своя собствена такава, преплитайки я заедно с останалите по начин, по който ще постигне максимален душевен комфорт.

    Не съжалявай за нищо – само си вади изводите. И давай смело напред! Успех!

  4. Всъщност на SimpleStudio ще му намерим нова посока – нищо страшно не е станало. Амбициите си остават – малки или големи :-)

    А за Матриците (щото при мене са няколко за да е по-сложно) – има много решения и вероятно най-лесното е да решиш, че си ги изоставил – проблемът е, че те не те изоставят – нито насън, нито на плажа, нито по път… никъде… все са на два клика разстояние. По-трудното е да ги хакваш, когато най-малко очакват или пък да се превърнеш в Архитекта… Човек трябва да има нескромни цели, нали ;-)

  5. Йовко,

    С искрена радост прочетох този твой текст – дълъг, дълбок, закачлив, интересен… Беше ми липсвал този твой стил на писане, и се радвам, че го виждам пак! (Знам, че е само следствие, но какво ми пречи това?;-)

    Бях позанемарил малко четенето напоследък, та чак днес прочетох този постинг (както и предишния ти), а след малко (след още едно ароматно кафе Jacobs, което смятам да си направя в уютната обстановка на малкото ми freelancer-ско ъгълче) ще прочета и следващите.

    Разбирам те (или поне ми се иска да вярвам, че успявам) и ти пожелавам успех в борбата си с Матрицата! (И сега и в миналото ми се е случвало и на мен да водя може бе подобни битки… предполагам, обречени са (аз не съм Нео;-) и въпреки това, ти се иска да се противопоставиш понякога… И понякога го правиш, та ако ще и да си сам…)

    За коментарите – както ми е интересно да чета теб, така ми е интересно честичко да чета и мненията на твоите читатели – не за друго, а защото всеки от нас, когато пише, привлича към себе си определен кръг хора и идеи, и ти така ти най-често привличаш хора, които също ми е интересно да видя, какво имат да кажат:) Може просто да заключваш някои публикации за коментари, когато настроението те споходи, и да оставяш отключени коментарите към други…

    А сега е време за бутончето „next“ и още една чаша горещо кафе… ;-)

  6. PS Забравих да вметна само, че не чета много блогове напоследък. Най-интересни са ми тези за (уеб)дизайн, графичен дизайн, код, фотография – но забелязвам, че и у нас и по света станаха твърде популярни публикации, които често нищо не казват, като „50-те най-велики нощни фотографии“, „30-те CSS дизайна които трябва да видите обезателно“, „80 начина да увеличите вашите читатели и да направите вашия проект X по-популярен“, etc. (Ето кратка бележка по темата, която наскоро re-tweet’нах, и може да ти е интересна…) Къде отиде авторството, оригиналността, дългите публикации, описващи една-единствена техника и как тя може да бъде постигната, и как авторът (дизайнерът, фотографът) я и открил, и сега я споделя с читателите си?…

    За българската блогосфера не ми се говори по-принцип – забелязвам, че чета все по-малко и по-малко блогове на български, защото все по-малко и по-малко от тях казват нещо (не е изключено и аз да попадам в тяхното число;-) …да не говорим и за Блогосферата на Дневник, която преди преглеждах с толкова голям интерес, а сега е синоним на скучност и сивота…

    След тази кратка бележка, вече наистина отивам да кликна на следващия ти постинг… ;)

  7. „Трета причина е, че БГ-блогосферата ме уморява с претенциозност и пози и все по-често някак вътрешно и полусъзнателно ми се иска да се дистанцирам.“

    Toва е основна причина много интересни неща да останат ненаписани или поне – непубликувани. Позьорщината винаги е на мода, unfortunately.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: