Untitled

Има дни, които ти е все едно дали са се случили или просто няма никакво значение дали с нещо ще ги запомниш. Не винаги си личат от сутринта, понякога даже не забелязваш, че са такива.

Не бях ходил на бирените срещи в сряда повече от два месеца. Някак всички бяха нещо уморени. Само Сашо Шопов в типичния си стил разведряваше обстановката. Чувствах се странно неловко. Някак отвикнах от бирата в сряда. А с Адашът всъщност се явяваме основателите и. Странно как тази среща беше замислена като алтернатива на още нероденото тогава, и закърмено с flamewars, раждане на ССС, а сега е нещо като опция за реален контакт.

Имах нужда да покарам. Не знам защо – въпреки не особено големия ми стаж като шофьор – скитането с колата понякога ми действа адски разтоварващо. Предложих на Сашо да го закарам до Овча купел като преди това минем през Младост да оставим Роси и Елена. Центъра – Младост – Орлов мост – Бели брези – Овча купел и пак Бели брези почти ми бе достатъчно за да се прибера по-ведър в къщи. Но и не съвсем – подозирам, че трябваше да направя още някоя отсечка, но някак не бях сигурен точно коя – вероятно затова реших да се прибирам. На огромния паркинг пред блока ми за втори път едва си намерих местенце за паркиране.